— Виж какво, Рийс. Знам, че искаш да ми помогнеш, но… — Сара се постара да внесе в гласа си успокоителна нотка, да не би иначе да го обиди. Безполезно.
— Слушай какво ти говоря! — викна той и рязко извърна глава към нея. — Серията шестстотин бе с гумена кожа. Лесно ги разпознавахме. Но осемстотин е нова серия. Изглеждат като истински хора. Пот, лош дъх и прочие. Ако го пипнеш, усещаш топлина. Но дотогава обикновено си мъртъв. Много трудно се различават. А при толкова много хора там… — Рийс се поколеба, обзет от необичайно чувство. — Трябваше да изчакам да те приближи, преди да се прицеля в него. Нямах представа как изглежда.
Сара осъзна, че той й говори за ранените и убитите в „Тек Ноар“. Щом заговори за тях, гласът му стана несигурен. Но после изведнъж се стегна от мисъл, която изказа на глас:
— Но те така или иначе щяха да загинат във войната.
Приказките му станаха съвсем несвързани и тя с ужас си помисли, че той може да откачи напълно пред собствените й очи. Война ли? Каква война? И какви са тия потящи се киборги? Поклати глава:
— Ти май ме мислиш за съвсем глупава. Такива неща още никой не произвежда.
Рийс кимна.
— Вярно, все още не. Чак след четиридесетина години.
Не пищи, подсказа една от малките Сари в измъчения й мозък.
— Трябва да се отърва от тази кола — рече Рийс разстроено и вкара форда в едно от свободните места.
Несъмнено й се случваше нещо страшно лошо. Някаква двукрака история на ужасите се разхождаше из града, водена от манията да я убие. А Рийс, дори да му хлопаше дъската, все пак я бе спасил. Готова бе да му повярва. Наистина. Но вече й се събра прекалено много.
— Искаш да кажеш, че идва от бъдещето? — попита накрая Сара, едва произнасяйки думата.
— Едно от възможните бъдещета от твоя гледна точка — каза Рийс на пресекулки, сякаш търсеше понятие, за което дори самият той няма думи. — Не съм много наясно с техниката — добави с извинителен тон.
— И ти ли си от бъдещето?
— Точно така.
— Добре — отвърна Сара. Явно бе, че му хлопа не само дъската, ами цялата ограда. В миг отключи дясната врата, дръпна дръжката нагоре и бе наполовината извън колата, преди Рийс да реагира. Плонжира и сграбчи ръката й, стисна я, докато й побеля кожата, и я изтегли, ритаща и съпротивляваща се, обратно във форда.
Паникьосана, Сара прибягна отново към животинските си инстинкти. Заби с всичка сила зъбите си в китката му. Въпреки, че ги впи, колкото можеше по-дълбоко, хватката му не се охлаби.
Бавно се пресегна през нея и хлопна вратата й. Без да изпуска захапката, Сара вдигна очи и се взря в лицето му. Безизразно. Никаква болка. Никакъв гняв. Нищо. Кротко се отдръпна. По езика си усети кръв. Погледна китката му. От белезите-месечинки се стичаше червено поточе.
— Киборгите не усещат болка — каза Рийс студено. — Аз обаче усещам. Друг път… не прави… така.
— Моля те — захленчи Сара, — пусни ме.
Рийс поклати глава. Нещата не вървяха. Никак.
— Слушай — рече, решен да опита повторно, с бавен, решителен, напрегнат глас. — Разбери. Онзи Терминатор е някъде там. С него не можеш да спориш. Нито да се пазариш. Не чувства нито съжаление, нито угризения, нито страх.
Почти се бе наврял в лицето й. Усещаше топлия му дъх по кожата си. Думите му се набиваха като гвоздеи в главата й.
— И той няма да се спре. Пред нищо. Изобщо. Докато не умреш.
Сара усещаше, че всичко, което чува, е пълна глупост, четири звезди. Да, ами кървавата като на кино баня, от която току-що я бе измъкнал? Ами онзи, дето скочи през огъня? С мъртвешките демонични очи, приковани в нея, и с пламтящата коса, дето проби с юмрук стъклото и се опита да я измъкне от колата? Нея. Малката Сара Конър. Ами другите Сари Конър, дето някой пречукваше целия ден? Зад цялата тази лудост трябва да има някакво рационално, изключително разумно обяснение. Но логиката и рационализмът бяха излетели през прозореца и хукнали по улицата, оставяйки я зад себе си. Защото…
… То бе мъртво, но се изправи спокойно на крака…
Мисли, Сара! Измисли някакъв отговор.
… от пробойните на куршумите течеше кръв…
Защото, ако не успееш;
… то тръгна…
самата ти ще полудееш
… след теб, Сара.
Как можа да направи това, освен ако — ако… Рийс се окаже не толкова луд, колкото изглежда.
Сара се отпусна обратно на седалката. За миг се възцари тишина; после много тихо каза:
— А ти можеш ли да го спреш?
— Може би — отвърна Рийс. — Но с тези оръжия, не знам.
Уестуд
11:03 вечерта
Патрул на кола 1 -L-19 се носеше бавно по Сепълвида, после сви надясно по Масачусетс. Терминатор седеше с безразличие зад волана, фокусирал двойката инфрачервени очни камери в мрачните сенки на почти безлюдната улица. Киборгът оглеждаше мигновено вътрешностите на паркираните край бордюрите коли, търсейки методично своята цел.