Изведнъж абстрактните пращения по радиото на патрулната кола се прекъснаха от спокойния глас на полицейската диспечерка:
— До всички коли. До всички коли. Издирваното превозно средство забелязано в гаража на Колби и Ла Грейндж…
Терминатор мигновено извъртя колата насред улицата и насмалко не улучи червен фолксваген-костенурка с пет силно дрогирани тийнейджъри, прибиращи се от концерт на Ван Хейлън.
Фолксвагенът прескочи бордюра и се заби в изпречилия се на пътя му стар дъб, от което предницата му стана на хармоника.
— Майка му стара! — изрева младото шофьорче на костенурката.
Видя как патрулната кола се отдалечи и изкрещя повторно, удряйки с юмрук по таблото. Не стига, че полицаите вечно те ебават, ами сега му бяха преебали и любимата костенурка.
Западен Лос Анджелес
11:06 вечерта
Рийс вдигна приклада на ремингтона и го стовари върху кутията на стартерния ключ на ел дорадото. Когато след третия удар цилиндърът на ключалката се освободи, Рийс го измъкна с два пръста и го разгледа. Никакъв проблем. Беше го правил десетки пъти. Пусна цилиндъра на пода и пъхна муфата обратно в отвора. Завъртя я на половин оборот по посока на часовниковата стрелка и бе възнаграден с бръмченето на стартера. Когато моторът заработи, Рийс изфорсира мощния двигател на кадилака-ел дорадо, после го остави на тихи обороти. Накрая го изгаси. Обърна се към Сара. Тя се бе свила под нивото на таблото, сякаш просторната предна седалка я бе смалила още повече. Бяха зарязали форда и с прибежки бяха огледали паркираните коли, докато Рийс направи своя избор. Под тях, на първия етаж, половин дузина патрули на ПУЛА налетяха като пчели върху изоставения сив форд. Оттам чернобелите коли се качиха по рампата на втория етаж, опипвайки бавно и методично с прожекторите паркираните автомобили, докато накрая стигнаха до най-горното ниво на сградата-паркинг.
Никому не направи впечатление, че кола 1-L-19, шофирана от някой, който очевидно не бе полицай, се вмъкна в сградата и се присъедини към търсещите.
Рийс показа с жест на Сара да остане снишена под таблото. Чифт фарове се плъзна по съседната редица коли.
През предното стъкло на ел дорадото проникна прожектор. Рийс и Сара се свиха още повече, но нито той, нито тя посмя да отбележи създалата се по принуда физическа интимност. Тя почувства топлината на бузата му и неприятното дращене на брадата му. Тихото ръмжене на патрулната кола се приближи още повече, сякаш се намести на задната седалка. Сгушиха се един о друг, замръзнали. После прожекторът подмина и моторът заглъхна.
— Защо мен? — попита Сара. — Защо точно аз съм му дотрябвала?
Устните на Рийс почти бяха опрени в ухото й. Когато проговори, от тях излезе дрезгав шепот. Откъде да започне бе най-големият му проблем. Четиридесет години история, която тепърва предстоеше да се случи.
— Толкова много имам да ти кажа.
— Разкажи ми.
Рийс се отдръпна с няколко сантиметра — ароматът на косата й го разсейваше.
— Няколко години след сегашната избухна война. Ядрена. — Направи с ръка жест, който обхвана колата, града, света. — Всичко това изчезна. Всичко. Край.
От напрегнатия му поглед Сара разбра, че й говори истината. Станало е. Или щеше да стане. Самата окончателност на думата „край“ в съчетание с примирено свитите рамене на Рийс я удариха право в червата като буца сгур.
Остана смразена. А Рийс продължи с насечен тон, издаващ известна военна рязкост.
— Имаше оцелели. Тук. Там. Никой не знаеше кой я е започнал. — Погледна я. — Било е работа на машините — добави.
— Не разбирам.
— Компютърът на Отбранителната система. Нов. Мощен. Свързан с всичко — ракети, военна промишленост, конструктори на оръжия, заводи — поверено му е било всичко. Разправят, че придобил разум, някакво ново поколение интелект. Започнал да смята всички хора — не само противниковата страна — за заплаха. Решил съдбата ни за милионна част от секундата. Унищожение.
Направи нова пауза. Погледна пак Сара. В очите. Когато заговори отново, гласът му бе загубил остротата си. Получило се бе леко отместване, от безпристрастен отчет към лични спомени.
— Не съм видял войната. Родил съм се след това. В развалините. Там израснах. Гладувайки. И криейки се от ловците-убийци.
— От кои? — попита Сара с притаен шепот.
— Ловците-убийци. Патрулни машини. Произведени в автоматизираните заводи. Повечето от нас попадаха в плен на машините или на техните колаборационисти, след което ги изпращаха в лагери за методично ликвидиране.