Рийс запретна ръкав чак до лакътя и показа ръката си на Сара. Тя не можеше да повярва на очите си: десетцифрено число, гравирано върху кожата. Под цифрите имаше някаква комбинация от чертички, като онези, които поставяха на стоките в супермаркетите. Плахо протегна ръка и го докосна с пръст.
— Прогорено с лазер — каза Рийс безизразно.
Този човек, сгушил се до нея, бе преживял и пребродил невъобразимо чистилище. Кошмарно място, в което машините те маркират за по-лесна идентификация, сякаш си консерва с доматено пюре, като част от своето „окончателно разрешение“ на въпроса с хомо сапиенс.
— Оставяха някои от нас живи… за да работим. Да товарим трупове. Ликвидационните екипи работеха денонощно. Ей толкова оставаше да изчезнем завинаги. — Вдигна палец и показалец, а помежду им — милиметър разстояние.
Свали ръкава си и започна да зарежда патрони в ремингтона.
— Дойде човек… велик човек — добави страхопочитателно, — който ни поддържаше живота. Окъсани и полугладни, но живи. Понабрахме сили и той ни научи да се бием. Да прерязваме телените огради на лагерите. Да размазваме шибаните метални копелета на парчета. Обърна нещата и ни измъкна от ръба на пропастта.
Гласът му, дрезгав шепот, трепереше от вълнение. Наблюдаваше го как се бори с думите.
— Името му е Конър. Джон Конър. Твоят син, Сара. Твоят нероден още син.
Съзнанието на Сара затръшна вратите си и последното му изречение заотеква из мозъка й като взрив. Не беше истина. Не можеше да е истина. Осъзна, че ръцете му са стигнали до раменете й и от известно време я стискат силно. Когато отвори очи, той още я гледаше втренчено. Толкова много болка бе изписана по лицето му, толкова неподправени бяха чувствата в погледа му, че Сара усети как нещо я кара неумолимо да му повярва. Но чак пък това! За нея то нямаше нито смисъл, нито същност. Да се превърнеш внезапно в майката на син, който е съществувал в друго време и на друго място — в това нямаше и капка реалност. В сравнение с него дори приливът от апокалиптични видения, разбити цивилизации, градове отнесени в потоци разтопен бетон — всичко това й изглеждаше далеч по-обяснимо.
Мозъкът й направо отказа да й служи. Способна бе единствено да го гледа със зяпнала уста.
— Не — отсече накрая. — Не е вярно. Не е възможно…
Задното стъкло на ел дорадото блесна като супернова. Рийс рязко се извърна и очите му срещнаха за част от секундата прожектора. Монтиран бе на покрива на патрулен автомобил. Но онова зад волана не бе служител на ПУЛА. Рийс блъсна Сара по очи и я набута в миниатюрното пространство под таблото. В този миг задното стъкло избухна навътре. Терминатор бе стрелял с мощната SPAS-12.
Рийс трескаво запали кадилака и наду двигателя. Втори изстрел от ловната пушка разчисти останалите в задната рамка парчета стъкло. По предното изтракаха рикоширащи сачми и засвистяха из кабината.
Сара закри главата си с ръце, затвори очи и изпищя. Рийс включи на скорост и ел дорадото изскочи, залитайки, от мястото, където бе паркирано.
Терминатор предугаждаше движенията на целта с почти същата скорост, с която Рийс ги измисляше. Чернобялата патрулна кола се понесе с рев напред, в прохода, успореден на онзи, по който се движеше машината на Рийс.
Наближиха изхода почти рамо до рамо, в съседни платна, разделени от редица паркирани коли. Рийс караше „на сляпо“, свил глава под нивото на предното стъкло. Стигнал бе седемдесет километра в час и повишаваше скоростта. Рампата все повече приближаваше. Воят на осемте свирещи гуми и нажеженият до червено рев на двата двигателя отекваше диво между бетонните стени.
Рийс усети, че до рампата, му остават само секунди. Хвърли бърз сканиращ поглед над ръба на вратата и видя, че Терминатор го е изпреварил. Отминал бе редицата коли и сега го засичаше по диагонал.
Зърна цевта на ловната пушка през отворения прозорец на патрулната кола, насочена право в него. Мигновено се сви и чу как стъклото над главата му звънко се разпадна. Вдигна ремингтонът и, хванал го като пистолет, опря цевта му върху ръба на прозореца току до Сара. Патронът със сачми номер 12 изтрещя на десет сантиметра от ухото й. Центърът на заряда проби задната врата на полицейската машина, а Рийс забеляза, че киборгът вкарва нов патрон в цевта. Изви рязко волана и огромното ел дорадо се понесе с отекващ писък към патрулната кола.
Рийс изтряска автомобила на Терминатор с тежкия кадилак и двете коли, заклещени една в друга, продължиха да летят към изходната рампа.
Но полицейската закачи със задната броня един шевролет пикап, откъсна се от кадилака и се завъртя на място.