— Говори ми. Може да успея да ги убедя да вземат необходимите предпазни мерки. Ако ми помогнеш, и аз ще мога да ти помогна.
— Не можете да я опазите — обобщи Рийс категорично.
— А ти можа ли?
Лицето на Рийс пламна, докато погледът му се пренесе върху психолога. Но гневът му бавно се укроти и премина в чувство за вина. Осъзна, че онзи говори истината — Рийс бе осрал задачата. А Силбърман се впусна след плячката си като дресиран сокол.
— Достатъчно е един факт да премълчиш и с това да изложиш на опасност единствения й шанс. Помогни ни.
Рийс бавно кимна. От логическа гледна точка бе принуден да се съгласи; ако успееше да ги убеди, може би те щяха да му помогнат да спре Терминатор.
— Ще ви разкажа, каквото мога — отвърна примирено.
— И така. Ти си войник — каза Силбърман с победоносна усмивка. — Къде служиш?
— Сто трийсет и втори, с командир Пери, от двайсет и първа до двайсет и седма.
Силбърман го прекъсна. Започна да се вълнува. Нещата се развиваха много по-добре, отколкото бе предполагал.
— Две хиляди двайсет и седма година ли? — попита.
В стаята за наблюдения от другата страна на огледалото Тракслър потъна в размисъл. Мъчеше се да приведе в някакъв ред парчетата на невероятно разпиления пъзъл. Вукович просто се кефеше: все едно че надничаше в женска баня. „Две хиляди двайсет и седма година ли?“ долетя по високоговорителя въпросът на психолога.
Тракслър спря да дъвче дъвката и се наведе към стъклото.
— Ебало си е майката! — изпръхтя Вукович.
Рийс погледна към огледалото, откъдето знаеше, че го наблюдават, после пак към Силбърман.
— Да — отвърна. — До края на офанзивите в Орегон и Ню Мексико. Последните две години ме прехвърлиха към разузнаване и охрана, с командир Джон Конър.
— А противниковата страна коя беше? — запита Силбърман.
— Скайнет. Компютърна отбранителна система. Създадена от „Кибердинамични системи“ за САК-НОРАД — командването на североамериканската стратегическа авиация.
— Ясно — кимна сериозно Силбърман, записвайки си нещо. От хубаво по-хубаво. Чисто злато!
— Системата изпрати обратно Терминатор — бойна единица за проникване в тила на противника, за да спре Джон Конър — поясни Рийс.
— Как да го спре? — попита Силбърман.
— Да не се роди.
Силбърман се почеса замислено по бузата. Хвърли поглед на рапорта и си припомни силно разхвърляните подробности, които Сара му бе съобщила.
— Значи този… компютър смята, че може да победи, като убие майката на своя враг. Тоест, да го убие, преди още да е заченат. Нещо като аборт със задна дата, така ли?
— Да.
Вукович се изсмя тихичко зад огледалото:
— Тоя Силбърман ще ме спука. — И като поклати глава от изумление, погледна замисления си шеф. — Миналата седмица беше вкарал тука един… Подпалил афганската си хрътка. Първо я опънал, после й драснал…
— Млъкни — изръмжа Тракслър и разпечата нова дъвка.
В съседната стая Рийс продължи своя разказ:
— Нямаше избор. Защитната мрежа бе разбита. Успяхме да взривим основните процесори. Победата бе наша. Да се отстрани Конър на този етап щеше да е безполезно. Скайнет се видя принудена да заличи цялото му съществувание.
Рийс замълча. Силбърман разтревожено вдигна очи от записките си. Не спирай, молеше се на ум. Но външно се усмихна и каза кротко:
— Продължавай.
— Успяхме да превземем лабораторния комплекс — продължи Рийс уморено, спомняйки си отлетелите кратки мигове на победата, — да попаднем на… как му казваха… оборудването за преместване във времето. Терминатор вече бе преминал. Пратиха ме да го прехвана. А след това са вдигнали във въздуха целия комплекс.
— Ами ти как ще се върнеш?
— Не мога — отвърна Рийс с тиха сериозност. — Никой няма да се връща. Никой друг няма да премине. Само аз и той.
Хотел „Панама“
1:09 след полунощ
Сянка сред сенките, Терминатор се изкатери с бавни, търпеливи стъпки по аварийната стълба до прозореца на втория етаж. Избягваше да използва повредената си дясна китка; първо трябваше да установи пълния размер на понесената от нея повреда в началната битка.
На киборга му бе нужен близо час, за да се добере от мястото на катастрофата до хотелската си стая.
Първите три километра измина пеш, давайки време на системите си да се включат отново, за да оцени състоянието им. Освен китката, бе получил и почти пълно запушване на лявото си око. Самото око като че ли функционираше нормално. По-скоро му пречеше заобикалящата го тъкан.