Марк бе успял да се изправи, а химикалите в кръвта му го движеха като хидравлична кукла по посока на Котекс и Рик. Идеше му да сграбчи света за ташаците и да ги дръпне с все сила. Спря се на Котекс, грабна верижните еполети на якето му, завъртя го в злобна дъга и го блъсна в стоманената релса на парапета. Юмруците и краката му поддадоха от усилието, Котекс отскочи от парапета и двамата се блъснаха един в друг в братска треска.
Завъртяха се в потна прегръдка и се стовариха върху монетния телескоп, запленил изцяло вниманието на Рик. Рик халоса Марк по тила с полупразната бирена бутилка и го събори сред пръските пяна и парчета стъкло. После добре премерен ритник с бойните полуботи наруши равновесието на Котекс и го запрати върху касетофона, който изхрущя на умряло, а ехото на Фиър се отплесна от стените на обсерваторията и затихна.
Рик вдигна поглед от окуляра на телескопа, насочен към отвъдната страна на празния паркинг, физиономията му, с увиснала от учудване челюст, се превърна в злонамерено жилене.
— ЕЙ! — провикна се весело да привлече вниманието им, все едно, че не бе удрял никого по главата с бутилка. — Ей, какво му става на тоя кадър?
Оформи рамка с ръцете си, както бе виждал да правят по телевизията разните му там режисьори с каскети и пъстри шалчета около врата, а Марк погледна да види какво е попаднало в кадъра му.
И неговата челюст увисна.
Котекс остана втренчен продължително, сякаш очите му не можеха да фокусират, после захихика.
Беше един от ония с невероятните тела, дето се срещат наплескани с крем против изгаряне и с икономични бански гащета по Плажа на мускулите във Венис. Само че тоя тук бе без гащета, на пет градуса температура, дъжд и посред нощ.
— Насам идва, копеле — рече Котекс и се примъкна към другите двама.
Рик мина пред телескопа, като остави подметките на войнишките полуботи да се влачат с оня лаконичен глух звук, какъвто издаваха, когато Рик търсеше да се заяде с някого.
— Дай да го побъркаме — просъска над рамо.
Марк видя ухилената му физиономия и усети как се навират направо между шамарите на белята.
Голият се приближаваше с широки крачки, без да му трепне погледът. Марк усети предупредителни тръпки, а и Котекс май почувства същото. Каза:
— ЕЙ, Рик, поохлади двигателя, копеле. Тоя пич е цяла грамада, да го еба.
Рик се извърна с презрение:
— Тия са все педераси, бе, копеле. Помпат за пред огледалото. Не знаят да се бият. Вярвай ми. Глей какво ще стане сега.
Котекс се засмя. Явно реши, че Рик е прав. Но Марк усети нещо в решителната походка и изражението на непознатия, което го накара да се почувства несигурен.
Рик пъхна ръка в джоба на изкусно съдрания тренчкот.
Това бе сигнал за Марк и Котекс също да се хванат тайно за ножовете. Ръката на Марк бе потна, а мозъкът му жужеше от страх и наелектризиращо оживление. Ако се откажеше, другите щяха да го зарежат. И нямаше да го приемат обратно.
А той не искаше да е сам.
Пристъпи напред.
Босите крака на непознатия шляпаха по мокрия асфалт.
Струйките дъжд отмиваха бялата пепел на кривулици, сложни като жилките на дърво, а това му придаваше вид на ренесансова статуя, която е била изложена на стихиите в продължение на векове.
Спря пред тримата пънкари с отпуснати покрай тялото ръце. Свободно!
Тримата бавно се раздалечиха и го обградиха с небрежна заплаха.
Появи се подобната на череп усмивка на Рик.
— Идеална нощ за разходки — забеляза той.
Непознатият ги огледа спокойно един по един — възприемайки, не показвайки нищо. Изгледа Рик в очите и каза:
— Идеална нощ за разходки.
При което Марк се обърка, защото гласът бе почти като този на Рик. Само че говореше не Рик, а непознатият.
Лошото бе, че от наркотиците човек не може да е сигурен кога наистина става нещо ненормално. Дотук всичко бе говнарски объркано.
Рик весело прехвърляше тежестта на тялото си от единия крак на другия.
— Загрявам — рече, сякаш от ухото му светна крушка, като в комиксите. — Днес се перем, а? Нито една чиста дрешка за през нощта? А?
Марк не можа да сдържи смеха си, въпреки ледената змия, която някой пусна във врата му. Ама и Рик е един!
— Нито една чиста дрешка за през нощта? А? — повтори като ехо едрият.
„Тоя май се ебава с нас,“ помисли си Марк мрачно.
Ами ако е поклонник на бойните изкуства и това влиза в представите му за кеф? Да се съблече чисто гол и да смлати някого?
Марк стисна здраво кокалената дръжка на ножа. Ще ти позаголя кокалчетата, брато.