Този обаче не бе от редките мигове, в които разсъдъкът му се проявяваше. Идващият неизвестно откъде вятър и потискащото жужене трябваше доста да се усилят, за да ги забележи изобщо. Лилавото зарево доби силата на прожекторен сноп, а вятърът заподритва из въздуха хартийки и парчета от счупени предмети. Жуженето се превърна в атмосферни шумове, каквито могат да се чуят от гигантски транзисторен радиоапарат, търсещ трескаво да намери някоя станция. Бурята от хартийки, кашони и боклук нарасна на вихрушка.
Отнесе и картонения подслон на Шанц. Той се сви, притвори очи срещу блясъка и закри уши. По мокрите тухлени стени затанцуваха лилавите пръсти на светкавицата. Съскаше, пращеше, и щом срещнеше нещо метално, пролазваше по него като живо същество.
Облизваше ръждясалите аварийни стълби, пробягваше по водосточните тръби и трептеше като сияние пред буря. Шумът се извиси до пронизителен писък. Замазаните с боя прозорци експлодираха и поръсиха с парченца стъкло вътрешностите на притъмнелите сгради. Към целия шум се присъедини воят на нечия алармена инсталация.
Бен бе виждал през живота си доста невероятни неща, ама чак толкова — никога. Във въздуха се разнесе експлозия от светлина и звук — светкавица и гръм, последвани от свистенето на сгъстяващия се въздух.
Взривната вълна довя Кайл Рийс малко по-високо и по-встрани от нужната точка. Тялото му увисна във временния континуум на цели два метра над повърхността. Задържа се там за хилядна от секундата, после земното притегляне се намеси и Рийс се тръшна силно и звучно върху уличката.
Остана да лежи гол и разтреперан, стиснал очи срещу ослепителния блясък, с юмруци, свити пред гърдите, и колене, прибрани под брадичката, като необичайно голям ембрион. Спазми раздираха всичките му мускули. След експлозията плътният като стена шум бе престанал и сега се чуваше единствено шумоленето на падащите обратно на земята хартийки.
Отвратителна воня на опърлена коса изпълни ноздрите му и започна да го души. Болка прорязваше всяка клетка на тялото му. Не ми казаха, че ще е така, рече си. А може и да не са знаели. Обаче боли, майка му стара.
Засъвзема се бавно, събирайки сили, поемайки озонирания въздух на малки порции, докато свикна да диша истински. Чувството, че някой е качил с ритник яйцата му чак в гръдния кош, започна да изчезва. Постепенно. Отвори очи и видя призраци, остатъци от гледки, които опъваха разсъдъка сякаш бе локум.
Усещанията започнаха да изчезват. Паметта не успяваше да понесе силата им, високата степен на насищане. Как се бе почувствал? Сякаш пада в асансьорна шахта с високоволтов кабел, завързан за топките му, каращ го да свети като хилядаватова крушка и инжектиращ напалм в гърлото и белите дробове.
Рийс се остави усещането за стичащия се по гърба му дъжд да му помогне да фокусира погледа си. Прибра крака под тялото, опря се на двете си ръце и остана така, като за молитва, докато асфалтът не престана да се върти. Между него и дланите си усети остри камъчета. Не знаеше къде точно се намира, но бе реално съществуващо място. Твърдо. Не като призрачната буря, с която бе пристигнал.
Вдигна поглед и срещна две очи, които го гледаха иззад купчина съдрани картони. От Шанц, чието отдавна немито лице и раздърпана брада го сливаха с материята и структурата на уличката, се виждаха единствено недоумяващо мигащите очи.
Рийс не усети непосредствена заплаха от наблюдаващия го, тъй като инстинктивно го прецени: безвреден скитник. Засега можеше да не му обръща внимание.
Хайде, движи се, Рийс, рече си. Размърдай си задника и се изправи на крака, боецо. Тръгвай напред.
Изправи се с върховно усилие на волята и, залитайки, се добра до парапета на някакво стълбище, където се стопи в закрилата на сянката. Съзнаваше, че от пристигането му са минали само няколко минути, но се наруга за това, че се е оставил да лежи толкова дълго беззащитен и безпомощен. Огледа се наоколо. Сгради. Тухлени или бетонни. Остъклени прозорци. Здрави. Улична лампа. Движение в дъното на уличката, отминаващи червени и бели светлини — автомобили. Несъмнено предвоенни модели. Добре.
Несъзнателно разтри ръката си — охлузена при приземяването. Техниците го бяха доставили доста високо. Поради малкото време, дадено им за запознаване с оборудването за преместване на енергийните полета и настройката му, вероятно бяха сбъркали от желание да гарантират безопасността му. Което бе за предпочитане, отколкото ако се бе материализирал, потънал до колене в асфалта. Чудесно.