Выбрать главу

Сара се огледа, мъчейки се да възприеме всичко през неговите очи. Децата, кучето, полята — всичко това й бе толкова познато. Тя не осъзнаваше присъствието им по същия начин, по който рибите не осъзнават наличието на водата. За него обаче всичко това бе идиличен сън, изгубеният рай, за който по негово време бяха оцелели само горчиви смътни спомени. Едва сега, след като бе зърнала неговия свят, можеше да проумее поне отчасти болката и дезориентацията, която той изпитваше дори от едно най-обикновено излизане на улицата.

В този миг той млъкна, усещайки, че децата са го зяпнали с някаква смесица от любопитство и страх.

И родителите им бяха извърнали глави към Рийс и Сара. Явно Рийс привличаше внимание върху двама им и по този начин нарушаваше основния си дълг. Млъкна, тръшна всички врати пред чувствата си и грабна Сара за ръката.

— Трябва да се движим — рече и я потегли към рампата, извеждаща на магистралата.

Хотел „Панама“

11:52 преди обед

През щорите се процеждаше остър като нож горещ слънчев лъч и разсичаше гърба на Терминатор, седнал върху леглото, за да прецени вариантите за по-нататъшно действие. Докато електронният мозък на машината общуваше със себе си, автоматични топлообменници разсейваха излишната температура от корпуса. Според анализа на киборга, съществуваше достатъчно голяма вероятност Сара да бъде открита на адреса, на който, според същия анализ, живееше майка й. Достатъчно голяма, за да оправдае нова атака.

Терминатор подбра методично необходимите инструменти. Не му бяха останали кой знае колко. Ако нападението се окажеше неуспешно, след приключването му щеше да се наложи да промени оперативната си база.

Оушънсайд

1:23 следобед

Сара и Рийс благодариха на шофьора и скочиха от кабината на големия камион. Той отмина с мощен рев, а Сара поведе Рийс към мотел „Тики“ отвъд пътя. Видя й се скапан: плосък покрив, опасан с изпотрошени неонови тръби, а самата сграда полегнала настрани. Но предлагаше легла. И душове. Приближавайки се към мотела, Рийс заразглежда разхождащите се по улицата групички униформени морски пехотинци, пуснати в отпуск от базата „Пендълтън“, намираща се северно от града. Обзе го завист към чисто новите им униформи, но не можа да повярва на нежността на младите им лица. И воините им са като цивилните, рече си — безгрижни и весели, излезли на разходка посред бял ден. Всичко това му се струваше невероятно.

— Хайде, Кайл — подкани го Сара.

За по-голяма сигурност канцеларията на мотела бе оградена с решетки като каса на кино. Оушънсайд предлагаше прекрасен изглед към Тихия океан, изобилие от слънце и висок процент престъпност. Окъсаната двойка се изправи пред процепа в решетката. Рийс бръкна в джоба си и извади топка мърляви банкноти.

— Ще стигнат ли? — обърна се към Сара.

— Да — удиви се тя. — И не искам и да знам, откъде ги имаш. Отброи необходимата сума за една нощувка и рече към решетката:

— Искаме стая.

— С кухня — допълни Рийс.

Докато Сара се разправяше с летаргичния управител, Рийс насочи вниманието си към огромната, прашна немска овчарка, завързана с верига към обрулената от времето къщичка до канцеларията. Кучето току-що бе спряло да лочи вода от купичката си. Рийс улови погледа му. Животното бе възрастно, горе-долу — десетгодишно. Но зад провисналите клепачи Рийс успя да мерне в кафявите очи полуживата искра войнственост. Бавно се приближи с протегната напред ръка. Кучето се поколеба за секунда, после стана и тръгна към Рийс. Облиза дружелюбно ръката му. И този път издържа кучешката проверка. Стари навици. Отпусна се леко. При наличието на куче подсъзнателно се чувстваше малко по-сигурно.

Скоро след това влязоха в спартанската стая, която им бяха дали. Вътре имаше легло, тоалетка, малка кухненска ниша и баня. През вратата Сара успя да зърне ръждясалите плочки около душа. Не можеше и да се сравни с „Уолдорф“. Тук бе истински рай.

Рийс се зае да изследва методично стаята. За него удобствата бяха много по-маловажни както от разположението на прозорците, което определяше видимостта и огневия рубеж, така и от дебелината на стените. Железобетонни панели. Добре. Устойчиви на куршуми. Одобри и задната врата, с плъзгащо се резе и напречен железен прът.

Табелката на вратата — „Не използвайте тази врата“ — изобщо не го засягаше. Макар при последното боядисване на стаята някой да бе разлял боя по прага, Рийс нямаше да има проблем да я отвори.