Рийс вдишваше и издишваше в механичен, равномерен ритъм, като средство за овладяване на тялото си. Изви рязко волана и Сара се лашна във вратата, а бронкото излетя от пътя и след грозна дъга се приземи върху рампата, водеща към магистралата. После Рийс настъпи газта до ламарините и Сара се размаза върху облегалката.
Този път преследването бе по-различно. Вече наблюдаваше действията на Рийс с някаква смес от страх за него и гордост. Един миг му бе достатъчен да изнесе бронкото в най-лявото платно.
В този час движението по тези места бе рехаво. Няколко могъщи камиона и още по-малко леки коли, запътили се на юг към Сан Диего. Рийс сновеше с лекота между тях, сякаш бяха неподвижни.
Но и преследвачът им можеше да се похвали със същото постижение. Нещо повече. Терминатор постепенно, макар и мъчително бавно, ги настигаше, като неумолим и равномерно движещ се часовников механизъм. Сара погледна плахо назад и подскочи. Терминатор се бе лепнал вече зад тях и й се стори по-грамаден, отколкото в изкривения образ на огледалото. Легнал бе над кормилото, за да намали съпротивлението на въздуха, навил бе докрай ръкохватката за газта и вече приготвяше автомата за бой. После киборгът се изправи срещу вятъра и вдигна оръжието с една ръка. Дулото не трепваше. Насочено бе право в нея.
— Легни! — изрева Рийс, забелязал вдигнатия автомат, но Сара бе успяла вече да се свие на пода. Само след секунда задното стъкло на бронкото бе разбито от куршуми. Рикошет писна из кабината и се заби в таблото над главата й. На косъм.
Рийс сви рязко и потърси прикритие пред изпречилия се камион.
Терминатор залегна, мина на милиметри от задната броня на камиона и неумолимо скъси разстоянието.
Гумите на бронкото се отлепяха от асфалта при безумния слалом на Рийс между бавния трафик.
Хората едва успяваха да реагират на прелитащите покрай тях предмети. Жива лудница. А ставаше все по-страшно.
Пред Терминатор се изпречи камион. Синтетичната кожа и металното коляно застъргаха по асфалта, но киборгът успя да запази равновесие въпреки тридесетградусовия наклон на кавасакито.
Рийс финтира надясно, наляво и с преплъзване се шмугна пред междуградски автобус.
Терминатор стреля. Този път улучи мантинелата, където само преди миг се бе намирало бронкото. Чист пропуск!
Бронкото заобиколи два успоредно движещи се камиона и премина с висока скорост стеснения участък, оставен от нощната смяна, работила по поддръжката на мантинелата. Терминатор прецени, че за да го последва, ще трябва да отнеме газта и да смени лентата. Но не искаше да намалява скорост; необходимо му бе да я увеличи, затова избра друг маршрут.
Засече спускащия се по изхода от магистралата джип и без да намалява премина на червено през кръстовището, после се качи обратно по входната рампа. Зад киборга се чуха трясъци от ламарините на поднасящи коли, чиито шофьори бяха набили спирачките, за да не прегазят откачения мотоциклетист. За него нямаше значение. Важни бяха единствено той и Сара.
Рийс видя как Терминатор стъпи с рев обратно на магистралата и как циклопското око на кавасакито затанцува делово наляво-надясно по схема, която го доближаваше постепенно към пикапа.
— Смени ме! — изрева Рийс над воя на осемте цилиндъра. Кракът му остана върху газта, а Сара се пъхна под тялото му. Сграбчи волана и постави пръстите на десния крак до неговите върху педала.
— Не намалявай! — нареди Рийс.
— Няма — отвърна тя, а в гласа й имаше твърдост — тон, който й се стори нов, но и успокоителен. За част от мига погледът й срещна този на Рийс и времето спря.
Но точно в този миг бронкото забърса един датсун 240–2, отнесе страничното му огледало и времето избухна във виещи парченца. Сара стегна ръцете си, врътна волана така, както щеше да го стори Джинджър, ако бе на нейно място, и върна бронкото по курса. Рийс започна да рови в найлоновата чанта за оръжията. Явно й се доверяваше като шофьор. Всеки от тях бе поверил живота си буквално в ръцете на другия.
Терминатор се стрелна през една пролука в движението и пусна кратък, дисциплиниран откос по бронкото. Куршумите се забиха в задницата на пикапа. Един отнесе парче каучук от лявата задна гума, но металните нишки издържаха. Навсякъде хвърчаха искри. Терминатор наду мотоциклета.
Рийс извади първата тръбна бомба и поднесе запалката към бикфордовия шнур.
Сара сви рязко към банкета, само на сантиметри от оградата и с изкривено лице поведе борба с непослушното бронко, както би направил Мат на нейно място. За пръв път в живота си контролираше собствената си съдба — при сто и шестдесет километра в час.