Светът се обърна с главата надолу. Сара и Рийс се озоваха притиснати един до друг и прилепени към тавана на кабината. Страхът на Сара се завърна, но писъкът й се заглуши от удара, с който пикапът се тресна върху асфалта право на гърба си.
Терминатор се заби в един стълб и прелетя над междинната ивица. Падна в отсрещното платно, затъркаля се и спря в сянката на надлез, пресичащ магистралата. Коженото яке задимя. Кожата му на места се охлузи до кръв, сякаш някой го бе прекарал по ренде. Но машината се размърда, сетне успя да седне.
При демонския рев на нечий клаксон, Терминатор завъртя глава. В този миг през него мина гигантска ютия във формата на камион „Кенуърт“ с прицеп. Под писъка на пневматичните спирачки киборгът изчезна под шасито. Гумите на прицепа блокираха и вдигнаха пушилка, а Терминатор заподскача злобно като топка между камиона и асфалта.
Шофьорът не бе видял нищо по пътя си. Плътната сянка на надлеза бе закрила скупчилата се маса до последния момент, а когато фаровете я осветиха, бе вече прекалено късно. Запомпа със спирачката, защото ако я набиеше изведнъж, щеше да изхвърли прицепа като прашка пред кабината и да разлее всичките двайсет и три тона бензин „супер“, които караше, върху магистралата. Задрямалият му партньор бе изхвърлен срещу таблото и се разбуди от удара.
— Да ти еба майката! — изреваха и двамата, не съвсем едногласно.
Влекачът и прицепът се занесоха по асфалта като дерайлирал влак.
Е, сега си еба майката, рече си шофьорът.
Тялото се вдигна във въздуха за един отвратителен миг, преди да шляпне върху асфалта. И двамата го чуха как лумка отдолу и дори усетиха физически блъскането на нещо като кокали по шасито. Върху всичко това се наслагваше писъкът на блокиралите гуми върху асфалта и зловещият грохот на заковалия на място камион.
Двамата бавно изпуснаха въздух, не можейки все още да повярват, че шофьорът е успял някак си да спре огромната маса. Изгледаха се с пребледнели лица. Двайсет и три тона „супер“! Еба си късмета!
— Стой тук — рече шофьорът и скочи на асфалта. Партньорът му остана загледан напред, стиснал дръжката на таблото.
Не че на шофьора му беше зор да гледа. Ама де да знаеш, увещаваше се сам. Все има някакъв шанс оня да е още жив. Това пък вече щеше да е най-големият ужас: да си премазал някого и да си го оставил инвалид за цял живот. Стигна до задницата на прицепа и забави ход. Там, на пътя, имаше нещо. Петно от кръв? Куп дрехи? Месо?
По инерция отмина прицепа и попадна в ръцете на киборга.
Когато Терминатор усети удара на цистерната, подскочи под кабината, но успя да сграбчи с ръка ауспуха и се остави да бъде влачен един миг, преди да се пусне. Насочи тялото си стратегически, благодарение на точно изчисления ъгъл на отскок. След като рикошира под камиона, докопа тръбата, през която минаваше кардана и, прехващайки се ръка зад ръка, успя да се добере до скачващия диск зад кабината. Но точно в този миг спирачките задействаха внезапно и в резултат на занасянето Терминатор допусна грешка в изчисленията и не успя да се захване там, където трябваше. Тялото му увисна, отскочи, удари се в дъното на прицепа и се изтъркаля близо до задните му гуми.
Моментално излази встрани и огледа превозното средство. Прецени вариантите за действие и реши да превземе камиона, за да продължи преследването. Докато се насочваше към кабината, на монитора се появиха данни за понесените повреди. Разбитите хидравлични възли се замениха от резервните агрегати, но по отношение на ставата, върху която се въртеше левият му глезен, нищо не можеше да се направи. Повредата бе основна и щеше да заслужи пълното му внимание по-късно, ако изобщо се наложеше. Засега тя просто принуждаваше машината да куца. Вече не можеше да спринтира с тридесет и пет километра в час. Но все още можеше да върви. Заобикаляйки прицепа, киборгът се сблъска с шофьора и моментално го елиминира. Мощните пръсти изскубнаха гръкляна. Терминатор остави безжизненото тяло да се пльосне на асфалта като буца желе, пълна с натрошени пръчки, и се отправи към кабината.
Партньорът на шофьора продължаваше да седи на дясната седалка и да трепери от преживения шок. Едва сега осъзнаваше ужаса на случилото се. В този миг някакво отвратително видение отвори отсрещната врата и седна зад волана.
Партньорът изгуби и ума и дума при вида му: размазано от асфалта лице с увиснали по него парчета кожа; разранено око, от чиято орбита грееше демонично нещо червено, като зрящ орган на извънземно; срез на ръката, откъдето пулсираше кръв.
Чудовището се втренчи в контролното табло, сякаш се замисли за предназначението на уредите му. После вдигна глава, погледна Уейн и проговори: