Сара видя зад гърба си как огромният камион занесе, спря и се извъртя, фаровете зашариха отново трескаво по пейзажа. Търсеха я.
С едно изтощително усилие успя да изправи Рийс на крака. Той мърмореше нещо в ухото й.
— Продължавай без мен. Продължавай…
Удари го по лицето. С все сила. По рефлекс. Вече вършеше всичко по рефлекс; основните й системи се бяха самоизключили. Малките Сари мълчаха; бяха откъснати и изхвърлени. Втори път удари Рийс. Клепачите му се вдигнаха. Острата болка смени тъпата в гърдите и ръката му. В тялото му сякаш имаше два петтонни товара и те едва му позволяваха да се движи, но когато Сара го зашлеви, успя да постави всичко в перспектива, да фокусира върху лицето й и да види отразяващите се там фарове едновременно със страха, че тя ще умре без него, и тъй като Рийс не желаеше смъртта й, направи крачка напред. Огромна победа. Но несъизмерима с връхлитащото чудовище. Една крачка бе капка в морето.
Трябваше да бягат.
Сара го грабна през рамото и двамата се задвижиха.
Цистерната набираше скорост с нарастващ рев.
Рийс търсеше някакъв резерв от сили, който да задвижи краката му. Представи си Сара мъртва, окървавена, и го откри.
Побягнаха.
С бавни, неравномерни крачки, но все пак — по-добре, отколкото ако ходеха, и далеч по-полезно, отколкото ако се влачеха, но цистерната премина на четвърта и пак вдигна осемдесет.
В кабината й, Терминатор изчисли секундите до контакта: осем.
Но Сара теглеше Рийс към ръба на магистралата и предпазната ограда. Терминатор преизчисли интервала. Завъртя волана и заописва нова дъга. Време до контакта: девет секунди.
Сара видя как камиона заподскача по банкета на магистралата и загърмя надолу по обраслата с бръшлян дига, право към тях. Прехвърли Рийс през оградата и насмалко не го набута в храсталака от другата й страна, фаровете осветяваха пътя им, приближаваха се с някаква подигравка. Но и Сара бе вече отвъд оградата и помагаше на Рийс да се изправи.
Терминатор усети как камионът загуби сцепление по влажния наклон. Премаза оградата само на метър от Сара и Рийс.
Отнесе мрежата със себе си, премаза храсталаците и се озова на градска улица. Докато Терминатор превключи на първа и обърне чудовището, Сара и Рийс успяха да спечелят около петдесет метра преднина и да стигнат до някакъв паркинг.
Терминатор и камионът набраха скорост и отнесоха странично цяла редица паркирани автомобили.
Залитайки, Сара и Рийс продължиха по улицата към единственото налично прикритие — заводски двор. Ревящият двигател на цистерната с Терминатор ги подгони по автомобилната алея.
Рийс усети, че краката му сдават. Нямаше да стигне много по-далеч. Цялото му тяло се приготвяше за зимата, за дългата студена зима, но преди да дойде тя…
— Бягай! — изкрещя на Сара. Тя упорито поклати глава, докато съзря в ръката му тръбната бомба и усети как той грубо я тласка напред.
Разбра и се задейства. Продължи да бяга — бавно и мъчително — сред паркираните коли. Камионът ревеше по петите й. Видя как Рийс се метна в непрогледна сянка, а после се прокрадна напред и напъха бомбата в тръбата за източване на минаващата цистерна.
Терминатор боравеше ловко със скоростите. Премаза с лекота паркираната кола само на четиридесет метра зад Сара и започна бързо да съкращава разстоянието. Сара свърна зад някакво дърво и спринтира с високо вдигнати колене и отметната назад глава, колкото имаше сили, надалеч от отворената паст на смъртта. Но цистерната неумолимо я настигаше. Дървото се превърна в трески. Буталата ревяха, искаха кръвта й.
Усили стъпки. Тридесет метра.
Още по-бързо. Двадесет и пет.
Краката й се виждаха като размазани петна. Дробовете й загиваха. Двадесет…
В мига, в който стигна ъгъла на сградата, я настигна вълна от светлина и пламъци. Плонжира на земята и се изтърколи. Зад себе си видя най-красивото разрушение, каквото можеше да си представи: от задната броня до кабината премина огнено кълбо. Течността освобождаваше бясно енергията си на светложълти талази свръхокислени газове. Цистерната бе залята от огнен океан. Подскочи напред във въздуха и гневно се саморазруши на висока скорост. Зад ъгъла на сградата взривната вълна настигна Сара и изби въздуха от гърдите й. Чу как металът се къса и видя парчета от камиона да валят върху асфалта. Но задължително трябваше да види как онова чудовище се пържи в този ад; да се убеди, че е загинало веднъж завинаги. Затова подаде нос иззад ъгъла на сградата.