Карел Чапек
Терсит1
Беше нощ и мъжете ахейски2 седяха до самите огньове.
— Овнешкото днес пак нищо не струваше — обади се Терсит, като чоплеше зъбите си. — Не мога да разбера как търпите това, ахейци. Обзалагам се, че ТЕ са имали за вечеря най-малкото агнета сукалчета, а за нас, старите бойци, разбира се, и дъртият вонящ пръч е достатъчен. Майка му стара, като си помисля само за онова овнешко у нас, в Гърция…
— Няма какво да се прави — промърмори старият Евпатор. — Войната си е война.
— Война — каза Терсит. — На какво казваш ти война, моля ти се? На това ли, дето вече десета година, откакто си клатим краката тука за нищо и никакво? Знаете ли какво е това, момчета, ако не знаете, аз да ви кажа: това не е никаква война, ами господата военачалници и властници са си направили екскурзия на държавни разноски; а пък вие, старите войници, зяпайте с облещени очи как някой си там ергенаш, конте и мамино синче, тича из лагера и се перчи с щита си. Такава е тя, работата, батинки.
— Ахила Пелеев3 ли имаш предвид? — попита младият Лаомедон.
— Все едно дали него или някой друг — заяви Терсит. — Който има очи за гледане, знае за кого се отнася. Бабини деветини: ако ставаше въпрос наистина само да превземем тая идиотска Троя4, тя отдавна да ни е паднала като зряла круша в устата. Само да кихнеш както трябва, и нищо няма да остане от нея. Защо не предприемат атака против главната врата? Един такъв, знаете ли, истински импозантен щурм, с виковете му там, със заканите и бойните песни — и край на войната.
— Хм — измърмори мъдрият Евпатор, — с викове Троя няма да падне.
— Имаш много здраве — прокънтя гласът на Терсит. — И децата знаят, че троянците са страхливци, баби, крастави кучета, същинска паплач. Трябва веднаж завинаги да им покажем кои сме ние, гърците! И тогава ще видите как ще се заврат в миши дупки и ще заскимтят за милост! Достатъчно е да нападнем от време на време по някоя от троянските жени, когато отиват вечер на вода…
— Да нападаме жените — вдигна рамене Хиподам от Мегара. — Това на нищо не прилича, Терсите.
— Войната си е война — извика Терсит храбро. — И ти си ми бил патриот, Хиподаме! Да не мислиш, че ще спечелим войната с това, че веднаж на три месеца негова милост Ахил ще устрои единоборство с оня дангалак Хектор5? Е, драги, тия двамата са се сговорили и машинката им работи чиста работа; с тия соло номера, единоборствата де, те двамата искат да накарат тонковците да им повярват, че се бият за тях! Ехееей, Троя, ехееей, Елада6, елате да се любувате на господа героите! А ние останалите, какво представляваме ние; за нашите мъки никой не го е еня; като те убият днес, утре никой няма да се сети за тебе. И знаете ли какво ще ви кажа, ахейци: Ахил се прави на герой само за това, за да обере парсата и да ни лиши от всякакви военни заслуги; иска да се говори само за него, като че ли той е всичко, а другите са плюнка. Такава е работата, момчета. И войната само за това се е проточила като свински черва, да може господин Ахил да ви се перчи като бог знае какъв герой. Как не можете да го проумеете само.
— Абе я слушай, Терсите — обади се младият Лаомедон, — какво всъщност ти е сторил Ахил?
— На мене? Абсолютно нищо — възмутено отвърна Терсит. — Какво ме интересува мен той? Ако искаш да знаеш, аз дори не говоря с него; но на целия народ вече му е дошло до гуша да гледа как този тип се прави на важен. Вземете например сръдните му в палатката. Моментът е исторически, касае се за честта на Елада, целият свят е обърнал погледите си към нас — а какво, господин героят какво прави? Търкаля се в палатката, нямало вече да се бие. Ние ли да оперем пешкира заради историческия момент и честта на цяла Елада? Ама то си е така: когато види дебелия край, Ахил се завира в палатката си и се прави на обиден. Пфу, че комедия! Това са те, националните герои! Страхливци и нищо повече!
— Абе виж какво, Терсите — каза спокойният и разумен Евпатор. — Казват, че Ахил бил страшно обиден, задето Агамемнон7 върнал в къщи при родителите й робинята му, оная, как я викаха, Бризеида8 ли беше, Хризеида9 ли, така някак се казваше. Пелеевият син е направил от това въпрос на престиж, но мен ми се струва, че трябва да е бил истински влюбен в момичето. Не ми се вижда да е комедия.
— На МЕНЕ ли ще ги разправят тия — каза Терсит. — АЗ знам много добре как стана работата. Агамемнон просто му отне момичето, разбираш ли? Че как иначе, малко ли накити е награбил; пък и по жените си пада, котаракът му с котарак… Ама стига вече, дотука ни дойдоха тия жени: заради оная повлекана Елена започна войната, а сега пък това… Чухте ли, че напоследък Елена се мъкне с Хектор? Ей, хора, вече не е останал човек в Троя, който да не е спал с нея, дори и оня дядка, дето е с сдиния крак в гроба, мухливият Приам10. И заради тая фльорца ние да страдаме тука и да се бием? Благодаря, не ща!
1
ТЕРСИТ — участник в Троянската война, за когото в гръцката митология има сведения, че е бил най-грозният, най-нахалният и най-бъбривият от всички гърци пред стените на Троя. Заради обида на Агамемнон той бил наказан от Одисей, а при спор с Ахил — убит от него.
2
АХЕЙЦИ — едно от четирите големи племена в стара Гърция. През епохата на старогръцката героика те са населявали Северна и Средна Гърция, Пелопонес и Крит. Преди появата на общото наименование „елини“ ахейци са били наричани всички гърци,
3
АХИЛ — един от главните герои на Омировата Илиада, син на Пелей, цар на Тесалия, и богинята Тетида. Ахил се прославил със своя героизъм при обсадата на Троя.
4
ТРОЯ — прочут древен град, наречен така на името на основателя на държавата, известен още и под името ИЛИОН (от цар Илиос). Според преданието, Троя се издигала на реките Скамандър и Симоент и е била център на могъща държава, обединила многобройни европейски и азиатски племена, съвпадаща в много отношения с по-късната Трояда. В старогръцката митология Троя е арена на героични подвизи през време на продължилата дълги години война с гърците, които по-късно я разорили.
5
ХЕКТОР — син на троянския цар Приам и Хекуба, главнокомандуващ на троянската войска, смятан през време на преклонната възраст на баща си за политически ръководител на Троя.
6
ЕЛАДА — първоначално име на град и област в Южна Тесалия; по-късно название, разпространено върху цялата част на Балканския полуостров, населена с гърци.
7
АГАМЕМНОН — владетел на Микена, най-могъщият и най-богатият от старогръцките царе, обрисуван в Илиадата като организатор на военния поход против Троя и негов главнокомандуващ.
8
БРИЗЕИДА — девойка, която Ахил поискал като единствена награда за себе си от богатата плячка, взета от гърците през време на Троянската война.
9
ХРИЗЕИДА — дъщеря на Аполоновия свещенослужител Хриз, която при разпределяне на плячката след превземането на Троя от Ахил се паднала на Агамемнон.
10
ПРИАМ — троянски цар. От петдесетте му сина са известни Хектор и Парис. С отвличането на Елена Приам предизвикал Троянската война.