— Казват — обади се стеснително младият Лаомедон, — че Елена била много красива.
— Приказки — отговори презрително Терсит, — прецъфтяла е до немай-къде и е една размъкната, няма равна на нея. И паница леща не давам за такава. Знаете ли какво му пожелавам на тоя глупак Менелай11, момчета? Да спечелим войната и той отново да получи Елена. Цялата красота на Елена е легенда, измама и малко грим.
— А ние — каза Хиподам — ние, данайците12, Терсите, само за една легенда ли се бием?
— Любезни ми Хиподаме — отвърна му Терсит, — изглежда, че не ти е ясна работата. Ние, елините, воюваме преди всичко за това, за да може Агамемнон, тая стара лисица, да напълни чувалите си с плячка; освен това ние воюваме и за това, за да може онова конте Ахил да задоволи невъздържаното си честолюбие; на трето място, за да ни ограби мошеникът Одисей13 и да трупа печалби от военните доставки; а най-сетне и за това, за да може един подкупен панаирджийски песнопоец, някой си Омир14, или как там го казваха тоя скитник, срещу няколко мръсни гроша да възславя най-големите предатели на гръцкия народ и при това да позори или най-малкото да премълчава подвизите на истинските, скромните, пожертвователни ахейски герои, каквито сте вие. Такава е работата, Хиподаме.
— Най-големите предатели — каза Евпатор, — тая дума ми се струва малко силна, Терсите.
— Гледай ти — избухна Терсит и веднага понижи глас, — да знаете: аз имам доказателства за предателството им. Господа, това е ужасно: аз няма да ви кажа всичко, което зная, но едно си запишете на ушите: ние сме продадени. Та вие самите не може да не виждате това: нима може да се допусне, че ние, гърците, най-храбрият и най-културният народ на света, не бихме превзели отдавна това троянско бунище и не бихме им видели сметката на тия просяци и уличници в Илион, ако не бяхме предавани години наред? Нима ти, Евпаторе, ни смяташ нас, ахейците, за толкова бъзливи псета, че да не можем да се справим с Троя? Да не би троянците да са по-добри войници от нас? Да ти кажа ли, Евпаторе, ако ти наистина мислиш така, то ти не можеш да бъдеш дори грък, а само някакъв си епирец15 или тракиец16. Истинският гръцки, античният човек не може да не разбира с болка на сърце в какъв позор и сред какви негодници живеем.
— Вярно — произнесе замислено Хиподам — тая война безобразно се проточи.
— Виждаш ли — извика Терсит, — И ще ти кажа защо: защото троянците имат свои съюзници и помощници между нас. Предполагам, че разбирате кого имам предвид.
— Кого? — сериозно каза Евпатор. — Сега вече, след като си захванал, трябва да идеш докрай, Терсите.
— Не ми се искаше да го казвам — съпротивяваше се Терсит. — Вие, данайци, знаете, че не се занимавам с клюки; но ако мислите, че това е от обществен интерес, ще ви кажа нещо ужасно. Преди известно време говорих с няколко добри, храбри гърци; като патриот, аз говоря за войната, за противника и каквато си е открита гръцката ми природа, казвам, че троянците, нашите главни и върли врагове, са една глутница от страхливци, крадци, нищожества, дрипльовци и плъхове, че техният Приам е един оглупял старчок, а пък Хектор нищо друго освен един бъзливец. Вие, ахейци, сами ще признаете, че това е истинското гръцко становище. В този момент неочаквано от сянката излезе Агамемнон — той вече не се свени дори да шпионира — и казва: „Полека, Терсите, троянците са добри войници, Приам е сериозен старец, а Хектор е герой“. Като каза това, той се обърна кръгом и изчезна, преди да мога да го наредя, както се полага. Господа, аз останах като гръмнат. Виждаш ли, казвам си аз, откъде духа вятърът, Терсите! Сега вече е ясно кой внася в лагера ни разложение, малодушие и вражеска пропаганда! Иди, че спечелвай после войната, след като подлите троянци имат свои хора сред самите нас, дори, което е още по-лошо, в самата ни главна квартира? И нима мислите вие, ахейци, че един такъв предател върши цялата подривна работа за тоя, дето духа? О, не — драги мои, той няма залудо да разхваля до небесата нашите народни врагове. На него, драги мои, троянците трябва да са му платили богато и пребогато. Я направете една проста сметка, момчета; войната нарочно се протака, Ахил преднамерено го обидиха, в нашата войска се чуват само жалби и ропот, навред се шири разложение — с една дума, всичко се е превърнало в една безобразна шайка от негодници и крадци. Накъдето и да се обърнете, виждате само предатели, продажници, чуждопоклонци и интриганти. А когато човек им разкрие машинациите, веднага казват за него, че е драка и разложителен елемент. Такава ни е наградата за това, че искаме, без да се оглеждаме наляво или надясно, да служим само на своя народ, на неговата чест и слава! Докъде я докарахме ние, античните гърци! И как досега не сме се задушили от цялата тази тиня! Един ден за нашето време ще пишат като за период на най-дълбокото народностно безчестие и робство, на позор, дребнавост и предателство, на липса на каквато и да било свобода, на разложение на страхливост, корупция и нравствено загниване.
11
МЕНЕЛАЙ — брат на Агамемнон, спартански цар, мъж на Елена. След отвличането й събрал гръцките герои за военен поход срещу Троя. Когато Троя била превзета, той след осемгодишно скитане се завърнал в Спарта.
12
ДАНАЙЦИ — у Омир сборно име на всички гърци, събрани пред стените на Троя. Първоначално така са били наричани, както изглежда, обитателите на Аргос.
13
ОДИСЕЙ — цар на Итака, старогръцки герой, който през време на Троянската война се отличил с храброст и хитрост. Герой на епос, известен под името Одисея, в който се разказва за приключенията му през време на десетгодишното скитане на път за родната му Итака след края на Троянската война.
14
ОМИР — най-големият старогръцки поет, автор на епопеите Илиада и Одисея. На него неоснователно се приписват и други художествени творби. Месторождението му, както и датата на раждането му още в древността са спорни. Обикновено се приема, че е живял през IX век преди н.е.
16
ТРАКИЙЦИ — така са били наричани обитателите на Тракия, област на Балканския полуостров, която съответствува на днешна България; намирала се е между Долни Дунав и Егейско море, Черно море и Струма.