Терзания
Лорън Кейт
поредица „Паднали ангели“ книга 2
Превод: Деница Райкова
Издателство: Intense, 2011
Разпознаване, редактиране и форматиране: SilverkaTa, 2016
Анотация
Всички ангели и демони са оставили настрана различията си за осемнайсет дни. Даниел и Кам, добре познати заради отношенията им с Лусинда Прайс, се съюзяват именно заради нея. За да я опазят. Героинята, преживяла толкова драматични моменти в Паднали ангели, сега е изправена пред нови предизвикателства – ново училище, ново обкръжение, нови познания за дългия ѝ път във времето. Любовта на Даниел и Лус придобива своите истински измерения – всеобхватно, неповторимо, дълбоко чувство, което ги превръща в една впечатляваща, странна двойка в обятията на вечността.
В тази книга ще срещнете нефилими, прокуденици, вестители... Ще изпитате тръпки на страх и ужас!
Терзания е роман, който ще ви разкрие дългия път към приятелството, любовта и проумяването на собственото аз на едно седемнайсетгодишно момиче, орисано с драматична участ, но и с велика любов...
Каква е цената за входа на небесата?
Колко струва да защитиш любовта си докрай?
Нужно ли е да познаваш миналите си животи?
„Тя се чувства освободена от всичко, което я приковаваше към земята. Освободена от опасности, облекчена от болка. И толкова влюбена.“
На Елизабет, Ърди, Ан и Вик. Такава късметлийка съм, че ви имам.
Благодарности
Първо, неизразими благодарности на читателите ми за възторжената и щедра подкрепа. Заради вас може просто да ми се наложи да пиша вечно.
На Уенди Лоджия, чиято вяра в тази поредица беше голям подарък за мен и която знае точно как да я доближи повече до това, което тя винаги е искала да бъде. На Бевърли Хоровиц, за най-острите и насърчителни думи, които съм получавала, и вкуснотиите, които пъхаше в чантата ми. На Криста Виола, чиито имейли с добри новини толкова пъти подобряваха дните ми. На Анджела Карлино и екипа по оформлението, за корицата, която може да повдигне духа на всеки. На партньора ми в пътуванията, Норийн Маркизи, на Рошан Нозари и на останалите от невероятния отдел по продажбите в „Рандъм Хаус". Вие сте истински вълшебници. На Майкъл Стърнс и Тед Малауер, неуморните гении. Вашето остроумие и насърчения ви правят прекалено забавни сътрудници.
На приятелите ми, които ме поддържат нормална и вдъхновена. На роднините ми в Тексас, Арканзас, Балтимор и Флорида, за огромното въодушевление и любов. И на Джейсън, за всеки божи ден.
Защото сложа ли крилото върху твоето,
скръбта ще ускори желанието ми да отлетя.
ДЖОРДЖ ХЪРБЪРТ
„Великденски криле"
Пролог
Неутрални Води
Даниел се взираше към залива. Очите му бяха сиви като гъстата мъгла, която обвиваше крайбрежието на Саусалито, като набраздената от вълни вода, която се плискаше в осеяния с камъчета бряг под краката му. Сега в очите му изобщо нямаше виолетово: чувстваше го. Тя беше твърде далече.
Той се напрегна да посрещне хапещия вятър, който вееше откъм водата. Но още докато загръщаше по-плътно дебелото си черно вълнено палто, знаеше, че е безполезно. Ловът винаги го оставяше с чувството за студ.
Само едно нещо можеше да го стопли днес, а нямаше как да стигне до нея. Липсваше му начинът, по който темето й се превръщаше в идеалното място, върху което да отпусне за отдих устните си. Представи си как изпълва сключените си в кръг ръце с тялото й, как се навежда да я целуне по шията. Но беше добре, че Лус не можеше да е тук сега. Това, което щеше да види, щеше да я ужаси.
Зад него, блеенето на тюлените, които се тръшкаха на купчини покрай южния бряг на Ангелския остров, прозвуча така, както се чувстваше той: продрано и изпълнено със самота, без никой наоколо, който да го чуе.
Никой, освен Кам.
Той беше приклекнал пред Даниел, докато привързваше ръждива котва около издутата, мокра фигура в краката им. Дори зает с нещо толкова зловещо, Кам изглеждаше добре. Зелените му очи искряха, а черната му коса беше подстригана късо. Беше заради примирието: то винаги придаваше по-ярък блясък по бузите на ангелите, по-лъскав оттенък на косите им, още по-рязко очертание в профил на безупречните им мускулести тела. Дните на примирие бяха за ангелите това, което ваканциите на плажа бяха за човеците.
Затова, макар че изпитваше вътрешна болка всеки път, когато бе принуден да сложи край на човешки живот, за всички други Даниел изглеждаше като човек, който се връща след една седмица, прекарана на Хаваите: спокоен, отпочинал, почернял.