Подразнена, тя включи компютъра си, като почти очакваше достъпът й до интернет внезапно да се окаже ограничен. Но влезе в системата точно както обикновено и намери три имейла от родителите си и един от Кали. Може би хубавата страна на забраната за излизане беше, че щеше да е принудена най–после да поддържа по–добра връзка с приятелите и семейството си.
До: lucindap44@gmail.com
От: thegaprices@aol.com
Изпратено: Петък, 20 ноември, 8:22 сутринта
Относно: Куче–пуйка
Погледни тази снимка! Маскирахме Андрю като пуйка за общото есенно парти на квартала. Както можеш да разбереш от следите от ухапване по перата: Страшно му хареса. Какво мислиш? Да му го сложим ли пак, когато си дойдеш за Деня на благодарността?
До: lucindap44@gmail.com
От: thegaprices@aol.com
Изпратено: Петък, 20 ноември, 9:06 сутринта
Относно: ПП.
Баща ти прочете имейла ми и си помисли, че може би те е накарал да се почувстваш зле. Нямах намерение да ти внушавам чувство за вина, миличка. Ако ти позволят да си дойдеш вкъщи за Деня на благодарността, много ще се радваме. Ако не можеш, ще отложим за друг път. Обичаме те.
До: lucindap44@gmail.com
От: thegaprices@aol.com
Изпратено: Събота, 21 ноември, 12:12 сутринта
Относно: празно
Просто ни съобщи и в двата случая, става ли? Обич и целувки, мама
Лус хвана главата си с ръце. Беше сгрешила. Дори с всички забрани за излизане на света пак нямаше да й стане по–лесно да отговори на родителите си. Бяха маскирали пудела си като котка, за Бога! Сърцето й се късаше при мисълта да ги изостави. Затова отложи отговора, като отвори имейла на Кали.
До: lucindap44@gmail.com
От: callieallieoxenfree@gmail.com
Изпратено: Петък, 20 ноември, 4:14 следобед
Относно: ЕТО Я!
Мисля, че резервацията за полета говори сама за себе си. Изпрати ми адреса си и ще взема такси, когато пристигна в четвъртък сутринта. Първото ми идване в Джорджия! С отдавна изгубената ми най–добра приятелка! Ще бъде тоооолкова прекрасно! Ще се видим след ШЕСТ ДНИ!
След по–малко от седмица, най–добрата приятелка на Лус щеше да се появи за Деня на благодарността в къщата на родителите й, родителите й щяха да я очакват, а Лус щеше да е тук, закотвена в стаята си в общежитието. Обгърна я огромна тъга. Би дала всичко, за да отиде при тях, да прекара няколко дни с хора, които я обичаха, които щяха да й позволят да си отдъхне от изтощителните, объркващи две седмици, които беше прекарала затворена между тези дървени стени.
Отвори нов имейл и набързо съчини съобщение:
До: cole321@swordandcross.edu
От: lucindap44@gmail.com
Изпратено: Неделя, 22 ноември, 9.33 сутринта
Здравейте, господин Коул,
Не се тревожете, няма да ви умолявам да ме пуснете да си отида вкъщи за Деня на благодарността. Ясно ми е кога един опит е безнадежден и напразен. Но нямам сърце да кажа на родителите си. Ще им съобщите ли вие? Кажете им, че съжалявам.
Нещата тук вървят добре. Така да се каже. Мъчно ми е за вкъщи.
Лус
Гръмко чукане по вратата накара Лус да подскочи – и да натисне „Изпрати“ на имейла, преди първо да го провери за грешки или смущаващи намеци за емоция.
– Лус! – провикна се гласът на Шелби от другата страна. – Отвори! Ръцете ми са пълни с разни дивотии от Празника на плодородието. Искам да кажа, изобилие. – Ударите продължаваха от другата страна на вратата, вече по–силни, и между тях от време на време се долавяше жално изсумтяване.
Когато дръпна вратата и я отвори, Лус откри задъханата Шелби, приведена под тежестта на огромна мукавена кутия. На пръстите й висяха няколко изопнати почти до скъсване найлонови торби. Коленете й трепереха, когато влезе със залитане в стаята.
– Мога ли да помогна с нещо? – Лус взе лекия като перце изплетен от ракита рог на изобилието, положен на главата на Шелби като конусовидна шапка.
– Изпратиха ме при украсите – изръмжа Шелби, като свали с усилие кутията на земята. – Бих дала всичко да съм в групата по разчистването и изхвърлянето на боклука, като Майлс. Имаш ли изобщо представа какво стана последния път, когато някой ме накара да използвам уред за изстрелване на горещо лепило?
Лус се чувстваше отговорна за наказанието и на Шелби, и на Майлс. Представи си как Майлс обхожда плажа с една от онези пръчки за набождане на боклуци, с каквито беше виждала да си служат изпратените на работа затворници край пътя в Тъндърболт.