През цялата нощ стигаше все до едно и също заключение: Макар да бе ядосана на Даниел, за онова, което се беше случило с Майлс, не беше виновен никой друг, освен тя. Тя беше онази, която беше изневерила.
Изпитваше физическа болка, като си представеше как Даниел седи там навън, как гледа, и не казва нищо, докато тя и Майлс се целуваха; като си представеше как ли се беше чувствал, когато бе излетял от покрива й. Как се беше почувствала тя, когато за първи път чу за случилото се между Даниел и Шелби – само че по–зле, защото това беше истинска изневяра. Още едно нещо, което да добави към списъка с доказателства, че, изглежда, двамата с Даниел не умееха да общуват.
Тих смях я върна към недовършената й закуска.
Франческа се движеше безшумно около масите в дълга черно–бяла пелерина на точки. Всеки път, щом Лус хвърлеше поглед към нея, тя бе залепила на лицето си онази непоносимо сладка усмивка и беше потънала в разговор е един или друг ученик, но въпреки това Лус се чувстваше под неотклонно наблюдение. Сякаш Франческа можеше да проникне в ума на Лус и да разбере точно какво беше накарало Лус да изгуби апетит. Подобно на дивите бели божури, които бяха изчезнали безследно от лехата за една нощ, можеше да изчезне и убеждението на Франческа, че Лус е силна.
– Защо си се оклюмала така, миличка? – Шелби преглътна голямо парче геврек. – Повярвай ми, не изпусна кой знае какво снощи.
Лус не отговори. Нищо не беше така далече от мислите й, както празничният огън на плажа. Току–що беше забелязала как Майлс се дотътри на закуска, много по–късно от обикновено. Шапката му с емблемата на „Доджърс“ беше смъкната ниско над очите, а раменете му изглеждаха малко прегърбени. Пръстите на Лус неволно се вдигнаха към устните.
Шелби ръкомахаше ожесточено, вдигнала и двете си ръце над главата:
– Той какво, да не е сляп? Земята вика Майлс!
Когато Шелби най–сетне привлече вниманието му, Майлс помаха сковано към тяхната маса, като едва не се препъна в шведската маса. Помаха отново, после изчезна зад столовата.
– Аз ли си въобразявам, или Майлс се държи тотално вбесяващо напоследък? – Шелби завъртя очи и имитира замаяната препъваща се походка на Майлс.
Но Лус си умираше да се запрепъва след него и...
И какво? Да му каже да не се чувства объркан? Че вината за целувката е и нейна? Че ако си падне по неудачница като нея, това само ще свърши зле? Че го харесваше, но толкова много неща по отношение на това – на тях – бяха невъзможни? Че макар тя и Даниел да се караха точно сега, нищо не можеше да застраши истински любовта им?
– Във всеки случай, както казвах – продължи Шелби, като доля кафе на Лус от бронзовия кафеник на масата. – Празничен огън, хедонизъм, дрън, дрън, дрън. Тези неща могат да бъдат толкова отегчителни. – Едната страна на устата на Шелби потрепна почти в усмивка. – Особено, нали се сещаш, когато не си наблизо.
Сърцето на Лус се отпусна съвсем леко. От време на време Шелби допускаше да влезе поне мъничък лъч светлина. Но после съквартирантката й бързо сви рамене, сякаш за да каже: Не почвай да си въобразяваш разни неща.
– Никой друг не оценява, когато имитирам Лилит. Това е всичко. – Шелби изправи гръб, изпъчи гърди и накара дясната страна на горната си устна да потрепне неодобрително.
Имитацията на Лилит, изпълнявана от Шелби, винаги успяваше да разсмее Лус. Но днес успя да докара само тънка усмивка със стиснати устни.
– Хммм – каза Шелби. – Не че ще ти пука какво си пропуснала на партито. Забелязах Даниел да отлита над плажа снощи. Двамата сигурно сте имали много да наваксвате.
Шелби беше видяла Даниел? Защо не беше споменала това по–рано? Възможно ли беше и някой друг да го е видял?
– Дори не говорихме.
– Това е трудно за вярване. Обикновено има да ти дава куп заповеди...
– Шелби, Майлс ме целуна – прекъсна я Лус. Очите й бяха затворени. По някаква причина, така й беше по–лесно да си признае. – Снощи. И Даниел видя всичко. Отлетя, преди да успея...
– Да, това е достатъчен повод. – Шелби подсвирна тихо. – Това е нещо огромно.
Лицето на Лус пламтеше от срам. Умът й не можеше да отърси образа на отлитащия Даниел. Струваше й се толкова безвъзвратно.
– В такъв случай, дали между теб и Даниел е, нали се сещаш, свършено?
– Не. В никакъв случай. – Лус дори не можеше д чуе тази фраза, без да потръпне. – Просто не знам.
Не беше разказала на Шелби останалото от онова, което бе зърнала във вестителя – че Даниел и Кам действаха заедно. Че всъщност тайно бяха приятели, доколкото можеше да определи. Шелби и без друго едва ли знаеше кой е Кам, а миналото беше твърде сложно, за да го обясни. Освен това Лус нямаше да може да го понесе, ако Шелби, със своите умишлено противоречащи на общоприетите възгледи за ангелите и демоните, се опиташе да изтъкне, че едно партньорство между Даниел и Кам не е чак толкова голяма работа.