– Знаеш, че точно сега Даниел сигурно се е побъркал заради това. Не е ли това големият проблем на Даниел – безсмъртната отдаденост, която вие двамата споделяте?
Лус се вцепени на белия си метален стол.
– Не говорех саркастично, Лус. Така че, може би, не знам, Даниел е имал връзки с други хора. Всичко е доста неясно. Важното послание, както казах преди, е, че той никога не се е съмнявал, че именно ти си единствената, която има значение.
– И се предполага, че това трябва да ме накара да се почувствам по–добре?
– Не претендирам, че работата ми е да те карам да се чувстваш по–добре. Просто се опитвам да илюстрирам един довод. Въпреки цялата дразнеща надменност на Даниел – а тя е в изобилие – той явно ти е изцяло отдаден. Истинският въпрос тук е: Дали ти си? Доколкото Даниел знае, ти можеш да го зарежеш в мига, щом се появи някой друг. Появи се Майлс. А той очевидно е страхотен. Малко мекушав за моя вкус, но...
– Никога няма да зарежа Даниел – каза гласно Лус: отчаяно й се искаше да го повярва.
Помисли си за ужаса върху лицето му в нощта, когато бяха спорили на плажа. Беше удивена, когато той така бързо попита: Късаме ли? Сякаш подозираше, че има такава възможност. Сякаш тя не беше преглътнала без въпроси целия му безумен разказ за безкрайната им любов, когато той й я беше разказал под прасковените дървета в „Меч и Кръст“. Беше я преглътнала, на една доверчива огромна хапка, поемайки и всички пукнатини и празноти в нея – назъбените парчета, които бяха нелогични, но тогава я умоляваха да им повярва. Сега, всеки ден, някое от тях разяждаше вътрешностите й. Усещаше как най–голямото от тях се надига в гърлото й.
– През повечето време дори не знам защо ме харесва.
– Хайде сега – изпъшка Шелби. – Не се превръщай в едно от онези момичета. Той е прекалено добър за мен, уа, уа, уа. Ще ми се наложи да те препратя към масата на Доун и Джасмин. Това е тяхна област, не моя.
– Не исках да кажа това. – Лус се наведе към нея и сниши глас. – Искам да кажа, преди цяла вечност, когато Даниел е бил, нали се сещаш, там горе, той е избрал мен, мен, от всички други на земята...
– Е, вероятно по онова време е имало много по–малко възможности за избор... Оу! – Лус я беше шляпнала. – Само се опитвам да разведря настроението!
– Шелби, той е избрал мен, пред някаква важна роля в небесата, предпочел е мен пред някакъв висок пост. Това е доста важно, не мислиш ли? – Шелби кимна. – Сигурно е имало нещо повече от това, просто да смята, че съм мила и сладка.
– Но... не знаеш какво е било?
– Питала съм, но Даниел така и не ми каза какво се е случило. Когато повдигнах въпроса, беше почти сякаш не можеше да си спомни. А това е откачено, защото означава, че и двамата просто изпълняваме предначертаните движения. Въз основа на някаква продължаваща хиляди години вълшебна приказка, която никой от нас дори не може да потвърди с факти.
Шелби разтри челюстта си:
– Какво още не ти казва Даниел?
– Именно това възнамерявам да разбера.
На терасата времето бе продължило бързо своя ход: повечето ученици отиваха в час. Сервитьорите–стипендианти бързаха да разчистят чиниите. На една маса най–близо до океана, Стивън пиеше кафе сам. Очилата му бяха сгънати и оставени на масата. Очите му намериха тези на Лус, и той продължи да я гледа дълго, толкова дълго, че – дори след като тя стана да върви в час – напрегнатото му, бдително изражение остана в паметта й. Което вероятно беше именно целта му.
* * *
След най–дългото, най–притъпяващо ума специално научнопопулярно предаване на PBS за делението на клетката, което бе гледала някога, Лус излезе от часа по биология, слезе по стълбите на главната училищна сграда и излезе навън, където с изненада видя паркинга, напълно претъпкан. Родители, по–големи братя и сестри, и голям брой шофьори, образуваха дълга редица от коли, каквато Лус не беше виждала след предназначената специално за родители, идващи да приберат децата си, алея за коли в прогимназията си в Джорджия.
Около нея учениците припряно излизаха от час и се отправяха с лъкатушене към колите, като теглеха след себе си куфари на колелца. Доун и Джасмин се прегърнаха за довиждане, преди Джасмин да се качи в една лимузина, а братята на Доун да й направят място на задната седалка на един джип. Двете се разделяха само за няколко часа.