Но той просто се усмихна, пусна раницата си насред пода и започна да разтоварва провизиите за Деня на благодарността.
– Гладна ли си? – попита, като размаха пакет пуканки.
Лус трепна:
– Наистина никак не ме бива в правенето на пуканки.
Мислеше си за онзи път, когато двете с Кали едва не подпалиха спалнята си в Доувър. Не можа да се сдържи. От спомена приятелката й отново започна да й липсва.
Майлс отвори вратичката на микровълновата фурна. Вдигна пръст:
– С този пръст мога да натисна всяко копче, а най–вече тези на микровълновата. Имаш късмет, че съм толкова добър в това.
Беше странно, че по–рано се беше разкъсвала от угризения, задето беше целунала Майлс. Сега осъзна, че това беше единственото, което я караше да се чувства по–добре. Ако не се беше отбил, тя щеше да се устреми главоломно към нова черна бездна от вина. Въпреки че не можеше да си представи да го целуне отново – не непременно защото не искаше, а защото знаеше, че не е правилно, че не можеше да причини това на Даниел... че не искаше да причини това на Даниел – присъствието на Майлс беше изключително успокояващо.
Играха „Богъл“, докато Лус най–после разбра правилата, скрабъл, докато осъзнаха, че от комплекта липсват половината букви, и „Паркеси“, докато слънцето залезе отвън пред прозореца и вече беше прекалено сумрачно, за да виждат дъската, без да включат лампа. После Майлс стана и запали огъня, и пъхна „Хана и нейните сестри“ в дивиди плеъра на компютъра на Лус. Единственото място, където можеха да седнат и да гледат филма, беше на леглото.
Внезапно Лус се почувства нервна. Преди бяха просто двама приятели, които играеха игри за маса в делничен следобед. Сега звездите бяха изгрели, спалното помещение беше празно, огънят припукваше, и – в какви ги превръщаше това?
Седяха един до друг на леглото на Лус, и тя не можеше да спре да мисли къде бяха ръцете й, дали изглеждаха неестествено, ако ги държеше скръстени на скута си, дали щяха да докоснат върховете на пръстите на Майлс, ако ги отпуснеше отстрани до тялото си. С крайчеца на окото си виждаше как се движеха гърдите му, когато дишаше. Чу го как се чеше по тила. Беше си свалил бейзболната шапка, и тя усети шампоана с мирис на цитрусови плодове от гладката му кестенява коса.
„Хана и нейните сестри“ беше един от малкото филми на Уди Алън, които никога не беше гледала, но не можеше да се застави да гледа внимателно. Беше кръстосала и разкръстосвала крака три пъти, преди да се извъртят началните надписи.
Вратата се отвори със замах. Шелби се втурна в стаята, хвърли един поглед към монитора на компютъра на Лус, и изстреля на един дъх:
– Най–добрият филм за Деня на благодарността на всички времена! Може ли да гледам с... – После погледна Лус и Майлс, седнали на леглото в мрака. – О.
Лус се изстреля от леглото.
– Разбира се, че може! Не знаех кога си заминаваш за вкъщи...
– Никога. – Шелби се хвърли на горното легло, и на долното Лус и Майлс усетиха нещо като леко земетресение. – С мама се скарахме. Не питайте, беше абсолютно отегчително. Освен това, във всеки случай, много повече предпочитам да се мотая с вас.
– Но, Шелби... – Лус не можеше да си представи да се замеси в толкова сериозна кавга, че тя да я възпре да се прибере вкъщи на Деня на благодарността.
– Нека се насладим мълчаливо на гения на Уди – нареди Шелби.
Майлс и Лус си размениха бързи заговорнически погледи.
– Схвана – провикна се Майлс към Шелби, като се ухили на Лус.
Честно казано, Лус изпита облекчение. Когато се настани обратно на мястото си, пръстите й наистина докоснаха леко тези на Майлс и той ги стисна. Беше само за миг, но беше достатъчно дълго, за да покаже на Лус, че поне що се отнася до уикенда на Деня на благодарността, всичко щеше да бъде наред.
Два дни
Лус се събуди от стържещия звук от прокарване на закачалка по релсата в дрешника й.
Преди да успее да види кой вдига шума, към нея полетя планина от дрехи. Тя седна в леглото, измъквайки се с усилие изпод купчината джинси, тениски и пуловери. Дръпна един чорап на ромбоидни шарки от челото си.
– Ариана?
– Червената ли ти харесва? Или черната? – Ариана бе вдигнала срещу дребничкото си тяло две от роклите на Лус, и се полюшваше, докато показваше всяка от тях.
По ръцете на Ариана нямаше и следа от ужасната гривна с чип за проследяване, която се беше налагало да носи в „Меч и Кръст“. Лус не беше забелязала досега, и потръпна, когато си спомни жестокия електрошок, който гривната разпращаше из тялото на Ариана всеки път, щом извършеше някое нарушение. С всеки ден в Калифорния спомените на Лус за „Меч и Кръст“ ставаха все по–мъгляви, докато един миг като този я върна рязко към бурното време на престоя й там.