– Елизабет Тейлър казва, че само определени жени могат да носят червено – продължи Ариана. – Всичко е в разстоянието между гърдите и в тена. За щастие, ти имаш и двете. – Тя освободи червената рокля от закачалката й и я метна върху купчината.
– Какво правиш тук? – попита Лус.
Ариана сложи малките си ръце на хълбоците.
– Помагам ти да си опаковаш багажа, глупаче. Отиваш си у дома.
– К–какъв дом? Какво искаш да кажеш? – заекна Лус.
Ариана се засмя, като пристъпи напред да хване Лус за едната ръка и да я издърпа от леглото.
– Джорджия, прасковке. – Тя потупа Лус по бузата. – С добрите стари Хари и Дорийн. А очевидно ще долети и някаква твоя приятелка.
Кали. Наистина щеше да види Кали? И родителите си? Лус се олюля на мястото си, внезапно онемяла.
– Не искаш ли да прекараш Деня на благодарността с вашите?
Лус чакаше уловката.
– Ами...
– Не се тревожи. – Ариана подръпна носа на Лус. – Идеята беше на господин Коул. Трябва да поддържаме заблудата, че все още си на няколко крачки от родителите си. Това изглеждаше най–простият и най–забавният начин да го направим.
– Но когато ми прати текстово съобщение вчера, той каза единствено, че...
– Не искаше да ти вдъхва твърде големи надежди, докато не се погрижи за всяка дреболия, включително... – Ариана направи реверанс – съвършения ескорт. За един от хората в него, във всеки случай. Роланд би трябвало да се появи всеки момент.
На вратата се почука.
– Толкова е добър. – Ариана посочи към червената рокля, която още беше в ръката на Лус. – Намятай това.
Лус бързо се вмъкна в роклята, после се шмугна в банята да си измие зъбите и да прокара четката през косата си. Ариана я беше поставила в една от онези редки ситуации, които просто изпробваха възможностите й за светкавични реакции. Не си правиш труда да задаваш въпроси. Просто скачаш.
Тя излезе от банята, очаквайки да види как Роланд и Ариана правят нещо типично за тях, например единият да стои върху куфара й, докато другият се опитва да затвори ципа.
Но този, който бе почукал, не беше Роланд.
Бяха Стивън и Франческа.
Да му се не види.
На върха на езика на Лус се оформиха думите: Мога да обясня. Само дето нямаше представа какво да каже, за да се измъкне от тази ситуация. Погледна към Ариана за помощ. Ариана още мяташе кецовете й в куфара. Не знаеше ли в какви грандиозни неприятности щяха да се забъркат?
Когато Франческа пристъпи напред, Лус се напрегна. Но после широките фуниевидни ръкави на аленото поло с изрязана яка на Франческа обгърнаха Лус в неочаквана прегръдка.
– Дойдохме да ти пожелаем приятен път.
– Разбира се, ще ни липсваш утре по време на онова, което иронично наричаме Вечерята за интернираните – каза Стивън, като хвана ръката на Франческа и я откъсна от Лус. – Но за един ученик винаги е най–добре да бъде със семейството си.
– Не разбирам – каза Лус. – Знаели сте за това? Мислех, че ми е забранено да напускам училището до второ нареждане.
– Говорихме с господин Коул тази сутрин – каза Франческа.
– И забраната за излизане не беше замислена като наказание, Лус – каза Стивън. – Само така можехме да се уверим, че ще си в безопасност под нашата опека. Но с Ариана си в добри ръце.
С присъщия си усет да не се задържа по–дълго, отколкото е желана, Франческа вече насочваше Стивън към вратата.
– Научихме, че родителите ти нямат търпение да те видят. Нещо за това, че майка ти зарежда цял фризер с пайове. – Тя намигна на Лус и двамата със Стивън помахаха, а после вече си бяха отишли.
Сърцето на Лус се изпълни с вълнение при мисълта да се прибере у дома при семейството си.
Но не и преди да се насочи към Майлс и Шелби. Те щяха да са съкрушени, ако тя си заминеше вкъщи в Тъндърболт и ги изоставеше тук. Дори не знаеше къде е Шелби. Не можеше да си тръгне, без...
Роланд подаде глава през отворената врата на Лус. Имаше професионален вид в блейзера си на тънко райе и колосаната бяла риза с висока яка. Черно–златистите му плитчици бяха по–къси, правейки тъмните му, хлътнали очи да изглеждат още по–поразителни.
– Чист ли е хоризонтът? – попита той, като стрелна Лус с познатата си дяволита усмивка. – Имаме си другарче. – Кимна към някого зад гърба си – който се появи миг по–късно с голяма торба с връзки в ръка.