Всички ли? Лус не можеше да ги събере заедно, без да забележи едно очебийно липсващо парче. Къде беше Даниел във всичко това?
– Освен това. – Ариана се усмихна гордо. – Сред нас има истински майстор. Той е един от най–добрите експерти в пътуването с вестители. – А после, в изречена шепнешком реплика настрани към Роланд: – Не се възгордявай.
Роланд отвори рязко вратата на вестителя. Тя изскърца и изстена върху образувани от сянка панти, и се разтвори към влажна, зейнала бездна от празнота.
– Ъм... я повтори какво прави пътуването с вестители толкова опасно? – попита Майлс.
Ариана посочи с широк жест из стаята, към сянката под лампата на бюрото, зад килимчето за йога на Шелби. Всички сенки потрепваха.
– Неопитното око може и да не разбере през кой вестител да пристъпи. А, повярвай ни, винаги има неканени дебнещи сенки, които чакат някой да ги отвори случайно.
Лус си спомни противната кафява сянка, в която се беше препънала. Неканеният дебнещ натрапник, който й беше представил кошмарното надзъртане, в което Кам и Даниел бяха на брега.
– Ако избереш не този вестител, който трябва, е много лесно да се изгубиш – обясни Роланд. – Да нямаш никаква представа къде – или в кое време – пристъпваш. Но стига да не се делиш от нас, няма за какво да се тревожиш.
Лус нервно посочи във вътрешността на вестителя. Не помнеше другите сенки, през които бяха пристъпвали, да са изглеждали и наполовина толкова неясни и мрачни. Или може би просто досега не беше знаела последиците.
– Няма просто да цъфнем насред кухнята на родителите ми, нали? Защото мисля, че майка ми може да припадне от шока...
– Моля те. – Ариана изцъка с език, докато насочваше Лус, после Майлс, а след това – Шелби, да застанат пред вестителя. – Имай малко вяра.
* * *
Беше като да си пробиваш път през мътна мокра мъгла, лепкава и противна. Тя се плъзгаше и кълбеше по кожата на Лус и засядаше в дробовете й, когато дишаше. Ехо от неспирен нестроен шум изпълваше тунела като водопад. Предишните два пъти, когато беше пътувала чрез вестител, Лус беше имала чувството, че я блъскат и тласкат припряно, че се изстрелва през мрака, за да излезе на светло. Това беше различно. Беше изгубила представа къде и кога се намира, дори коя е и къде отива.
После усети как нечия силна ръка я издърпва.
Когато Роланд я пусна, отекващият водопад намаля до капещ звук, и мирис на хлор изпълни носа й. Трамплин. Познат, под висок сводест таван, с накъсани прозорци от рисувано стъкло. Слънцето беше преминало над високите прозорци, но светлината му още хвърляше леки цветни призми върху повърхността на басейн с олимпийски размери. Покрай стените потрепваха свещи в каменни ниши, които хвърляха отблясъци от мъждива, безполезна светлина. Щеше да познае тази превърната в гимнастически салон църква навсякъде.
– О, Боже мой – прошепна Лус. – Върнали сме се в „Меч и Кръст“.
Ариана огледа помещението бързо и без особена привързаност.
– Колкото до родителите ти, когато дойдат да ни вземат утре сутринта, била си тук през цялото време. Ясно?
Ариана се държеше, сякаш да се върнат в „Меч и Кръст“ за нощта, не беше различно от това, да се регистрират в някой безличен мотел. Рязкото завръщане към тази част от живота й, обаче, порази Лус като плесница през лицето. Не й беше харесвало тук. „Меч и Кръст“ беше ужасно място, но беше място, където й се бяха случили различни неща. Тук се беше влюбила, беше видяла как умира близка нейна приятелка. Повече от всичко останало – на това място тя се беше променила.
Затвори очи и се изсмя горчиво. Тогава не знаеше нищо в сравнение с това, което знаеше сега. И въпреки това се беше чувствала толкова сигурна в себе си и в емоциите си, колкото не можеше да си представи да се чувства отново някога.
– Какво е това място, по дяволите? – попита Шелби.
– Предишното ми училище – каза Лус, като хвърли поглед към Майлс. Той изглеждаше смутен, сгушен до Шелби, притиснат към стената. Лус си спомни: Те бяха добри деца – и макар че никога не беше говорила много за времето, прекарано тук, фабриката за слухове на нефилимите като нищо можеше да им е напълнила умовете с достатъчно ярки подробности, за да нарисуват една страховита нощ в „Меч и Кръст“.
– Хм – каза Ариана, като погледна Шелби и Майлс. – А когато родителите на Лус питат, вие също учите тук.