Лус се изправи тромаво на крака, като подсмърчаше в китката си.
– Здравейте, господин Коул.
Той се усмихна мило:
– Научавам, че се справяш добре там. Всички казват, че се справяш много добре.
– О... н–не... – заекна тя. – Не знам за това.
– Е, аз знам. Знам също и че родителите ти са много щастливи, че ще могат да те видят. Хубаво е, когато тези неща могат да се уредят.
– Благодаря ви – каза тя, с надеждата, че той разбира колко му е признателна.
– Няма да те задържам, само още един последен въпрос.
Лус чакаше той да я попита за нещо дълбоко, тъмно и неясно за Даниел и Кам, за доброто и злото, правилното и грешното, доверието и измамата...
Но всичко, което той каза, беше:
– Какво си направила с косата си?
* * *
Лус се беше навела с главата надолу в мивката в момичешката тоалетна надолу по коридора на кафетерията на „Меч и Кръст“. Шелби донесе последните две парчета пица със сирене, които беше прибрала върху книжна чиния за нея. Ариана подаде флакон евтина черна боя за коса – най–доброто, което Роланд можеше да направи за толкова кратко време, но доста близко до естествения цвят на Лус.
Нито Ариана, нито Шелби бяха разпитвали Лус за внезапната й нужда от промяна. Беше им признателна за това. Сега разбра, че само бяха чакали да изпадне в уязвимото положение на наполовина боядисана, за да започнат инквизицията.
– Предполагам, че Даниел ще е доволен – каза Ариана с най–стеснителния си тон за въпроси, целящи да насочат разговора в определена посока. – Не че го правиш заради Даниел. Нали?
– Ариана – предупреди я Лус. Нямаше да се хване на това. Не и тази вечер.
Но Шелби явно искаше именно това.
– Знаеш ли какво съм харесвала винаги в Майлс? Че те харесва заради това, което си, а не заради това, което правиш с косата си.
– Ако вие двете смятате да сте толкова открити по този въпрос, защо не слязохте с тениските с надпис „Подкрепете Даниел“ и „Подкрепете Майлс“?
– Добре ще е да си поръчаме такива – рече Шелби.
– Моята е в пералнята – каза Ариана.
Лус ги изключи от съзнанието си, като вместо това се съсредоточи върху топлата вода и странното съчетание, което се изливаше едновременно върху главата й, в скалпа й, и надолу в канала: късите набити пръсти на Шелби й бяха помогнали за първото боядисване, по времето, когато Лус си мислеше, че това е единственият начин да започне на чисто. Първият приятелски акт на Ариана спрямо Лус беше нареждането да отреже черната й коса, да я направи да изглежда като нея. Сега ръцете им се движеха из скалпа на Лус в същата баня, в която Пен я беше почистила от месното руло, което Моли й беше изсипала на главата през първия й ден в „Меч и Кръст“.
Беше едновременно сладко и горчиво, и прекрасно, и Лус не можеше да проумее значението на нищо от това. Знаеше единствено, че вече не искаше да се крие – нито от себе си или от родителите си, нито от Даниел, или дори от онези, които искаха да я наранят.
Беше търсила евтино преобразяване, когато най–напред стигна в Калифорния. Сега осъзна, че единственият смислен начин да направи промяна, беше да си я спечели наистина. Да си боядиса косата черна, също не беше отговорът – знаеше, че още не е стигнала до него — но поне беше стъпка в правилната посока.
Ариана и Шелби престанаха да спорят кой е сродната душа на Лус. Погледнаха я мълчаливо и кимнаха. Почувства го, преди да види отражението си в огледалото: Тежкото бреме на меланхолията, бреме, което дори не беше знаела, че носи, се беше вдигнало от тялото й.
Беше се върнала към корените си. Беше готова да се прибере у дома.
Денят на благодарността
Когато Лус пристъпи през входната врата на къщата на родителите си в Тъндърболт, всичко си беше съвсем същото: Закачалката за връхни дрехи във фоайето все още имаше вид, сякаш ще се катурне под тежестта на твърде много якета. Мирисът на извадени от сушилнята чаршафи и препарат за чистене на мебели все още създаваше чувството, че къщата е по–чиста, отколкото беше в действителност. Кушетката с флорални мотиви в дневната беше избеляла от утринното слънце, което падаше през щорите на прозорците. На масичката за кафе имаше купчина изпоцапани с петна от чай списания за обзавеждане в южняшки стил: любимите страници бяха отбелязани с касови бележки от бакалницата, за онзи момент някъде далече в бъдещето, когато се сбъднеше мечтата на родителите й ипотеката да е изплатена и семейството им най–после да има малко допълнителни пари за смяна на обзавеждането. Андрю, истеричният пудел на майка й, притича да подуши гостите и да захапе закачливо Лус отзад за глезена.