– Сигурна съм – каза хладно Лус.
Лицето на Даниел не издаваше нищо. Докато не помрачня. Майлс беше влязъл от трапезарията.
– Ъм, хей, баща ти се готви да вдига тост. – Очите на Майлс бяха приковани върху Лус по начин, който я караше да си мисли, че той усърдно се опитва да не срещне погледа на Даниел. – Майка ти ми каза да питам къде искаш да седнеш.
– О, където и да е. Може би до Кали? – Лека паника обзе Лус, когато си помисли за всички останали гости и как беше нужно да ги държи възможно най–далече едни от други. А Моли – далече от кажи–речи всички. – Трябваше да направя план с разпределение на местата.
Роланд и Ариана бързо бяха успели да нагласят масата за игра на карти накрая на масата в трапезарията, така че сега угощението се разпростираше и в дневната. Някой беше метнал златистобяла покривка, а родителите й дори бяха измъкнали порцелана от сватбата си. Бяха запалили свещи и бяха напълнили високи чаши с вода. И скоро Шелби и Майлс внасяха димящи купи със зелен боб и картофено пюре, докато Лус се намести между Кали и Ариана.
На тяхната провеждана в тесен кръг вечеря за Деня на благодарността сега присъстваха дванайсет души: четирима човеци, двама нефилими, шестима паднали ангели (по трима от страна на доброто и на злото), и едно куче, облечено като пуйка, с купичката си с остатъци под масата.
Майлс се отправи към мястото точно срещу Лус – докато Даниел не му хвърли заплашителен поглед. Майлс се отдръпна, и Даниел тъкмо се канеше да седне, когато Шелби се шмугна право там. Усмихвайки се с леко победоносно изражение, Майлс седна от лявата страна на Шелби, срещу Кали, докато Даниел, със смътно раздразнено изражение, седна от дясната й страна, срещу Ариана.
Някой риташе Лус под масата, опитвайки се да привлече вниманието й, но тя не откъсваше очи от чинията си.
Щом всички насядаха, бащата на Лус се изправи начело на масата, с лице към майка й в долния край. Почука с вилицата по чашата си с червено вино.
– Известен съм с това, че произнасям по една–две скучни многословни речи по това време на годината. – Той се подсмихна. – Но никога преди не сме сервирали на толкова много деца с изгладнял вид, затова просто ще мина към същността. Благодарен съм за милата си съпруга, Дорийн, прекрасното си дете, Луси, и на всички ви, задето се присъединихте към нас. – Той прикова очи върху Лус, като изопна бузи, както правеше когато беше особено горд. – Прекрасно е да те гледам как процъфтяваш, растеш и се превръщаш в красива млада дама с толкова много страхотни приятели. Надяваме се, че всички те ще дойдат отново. Наздраве на всички. За приятелите.
Лус се насили да се усмихне, избягвайки нервните погледи, които всичките й „приятели“ си разменяха.
– Правилно! – Даниел наруши безкрайно неловкото мълчание, като вдигна чашата си. – Какво струва животът без верни, надеждни приятели?
Майлс го погледна едва–едва, докато мушкаше една лъжица за сервиране дълбоко в картофеното пюре:
– Казано от самото олицетворение на надеждността.
Семейство Прайс бяха твърде заети да подават блюда в срещуположните краища на масата, за да забележат злобния поглед, който Даниел отправи към Майлс.
Моли изсипваше с лъжица предястието от пикантни скариди, което още никой не беше докоснал, в растяща купчина върху чинията на Майлс.
– Просто кажи „предавам се“, когато решиш, че ти стига.
– Ей, по–кротко, Мо. Запази малко и за мен. – Кам посегна да вземе котлето със скариди. – Я ми кажи, Майлс. Роланд ми разказа, че си проявил доста забележителни умения във фехтовката онзи ден. Бас държа, че момичетата са пощурели. – Той се наведе напред. – Ти беше там, нали, Лус?
Вилицата на Майлс беше застинала във въздуха. Големите му сини очи изглеждаха объркани относно намеренията на Кам и сякаш се надяваше да чуе Лус да потвърждава, че момичетата – включително тя самата – наистина са пощурели.
– Роланд каза също, че Майлс е загубил – каза Даниел спокойно, и набоде парче плънка.
В другия край на масата Габ разчупи напрежението с високо и доволно мъркане:
– О, боже, госпожо Прайс. Това брюкселско зеле е като малка хапка от рая. Нали, Роланд?
– Ммм – съгласи се Роланд. – Наистина ме връща към едно по–лишено от усложнения време.
Майката на Лус започна да изрежда рецептата, докато бащата на Лус захвана да разказва за местното производство. Лус се опитваше да се наслаждава на този рядък миг със семейството си, и с Кали, която се наведе да прошепне, че всички изглеждат наистина страхотни, особено Ариана и Майлс – но имаше твърде много други ситуации, които трябваше да следи. Чувстваше се, сякаш всеки миг може да й се наложи да обезврежда бомба.