Няколко минути по–късно, докато подаваше от плънката за втори път на всички около масата, майката на Лус каза:
– Знаеш ли, с баща ти се запознахме, когато бяхме точно около твоите години.
Лус беше чувала тази история три хиляди и петстотин пъти преди.
– Той беше куотърбек в гимназията „Атина“. – Майка й намигна на Майлс. – Момчетата с атлетично телосложение подлудяваха момичетата и по онова време.
– Да, „Троянците“ имаха дванайсет победи и само две загуби през годината, когато бях във втори курс. – Бащата на Лус се засмя, и тя зачака ключовата му реплика. – Просто трябваше да покажа на Дорийн, че не съм толкова груб извън игрището.
– Мисля, че е страхотно какъв солиден брак имате – каза Майлс, като грабна още една от прочутите кифлички с мая на майката на Лус – Лус е късметлийка да има родители, които са толкова честни и открити с нея и помежду си.
Майката на Лус засия.
Но преди тя да успее да реагира, Даниел вметна:
– Има далеч повече неща от това, които да обичаш, Майлс. Не бихте ли казали, господин Прайс, че една истинска връзка е нещо повече от просто някакви непринудени забавления и игри? Че е нужно известно усилие?
– Разбира се, разбира се. – Бащата на Лус потупа устни със салфетката си. – Защо иначе биха наричали брака „обвързване“? Разбира се, любовта си има своите възходи и падения. Това е животът.
– Добре казано, господин П. – каза Роланд, със сантименталност, която далеч не подхождаше на гладкото му лице като на седемнайсетгодишен младеж. – Бог знае, че съм видял доста възходи и падения.
– О, хайде сега – обади се Кали, за изненада на Лус. Горката Кали, която приемаше всичко за чиста монета. – Правите го да звучи толкова мрачно и тежко.
– Кали е права – каза майката на Лус. – Вие, деца, сте млади и изпълнени с надежди, а всъщност би трябвало просто да се забавлявате.
Забавление. Значи това беше целта точно в момента? Беше ли изобщо възможно Лус да се забавлява? Тя хвърли поглед към Майлс. Той се усмихваше.
– Забавлявам се – изрече той само е устни.
Това беше невероятно важно за Лус, която огледа масата отново и осъзна, че въпреки всичко, тя също се забавляваше. Роланд зрелищно поднасяше с език една скарида на Моли, която се засмя вероятно за пръв път изобщо. Кам се опитваше да ухажва Кали, като дори предложи да намаже с масло кифличката й, което тя отклони с повдигане на вежди и свенливо поклащане на глава. Шелби ядеше, сякаш тренираше за състезание. А някой все още подритваше Лус под масата. Тя срещна виолетовите очи на Даниел. Той й намигна и стомахът й се присви от нервност.
Имаше нещо забележително в това събиране. Не бяха имали такъв оживен и вълнуващ Ден на благодарността, откакто бабата на Лус почина и семейство Прайс престанаха да ходят в залива на Луизиана за празника. Така че това беше семейството й сега: всички тези хора, ангели, демони, и каквото там друго бяха. За добро или зло, сложен, коварен, пълен с възходи и падения, и дори на моменти забавен. Точно както бе казал баща й: Такъв е животът.
А за момиче, което беше имало известен опит с умирането, животът – и това не подлежеше на обсъждане – беше нещото, за което Лус внезапно изпита огромна благодарност.
– Е, вече ми е почти достатъчно – заяви Шелби след още няколко минути. – Нали знаете. Храната. Всички други ли свършиха? Да приключваме с това. – Тя подсвирна и направи движение с пръсти, сякаш хвърля ласо. – Нямам търпение да се върна в онова поправително училище, в което ходим всички — ъм...
– Аз ще помогна за разчистването на масата. – Габ скочи и започна да трупа чиниите на купчина, като завлече не особено доволната Моли със себе си в кухнята.
Майката на Лус все още я стрелкаше с тайни погледи, опитвайки се да види събирането през очите на дъщеря си. Което бе невъзможно. Беше възприела идеята за Даниел доста бързо и непрекъснато местеше поглед напред–назад между двамата. Лус искаше шанс да покаже на майка си, че това, което имаха двамата с Даниел, беше солидно и прекрасно и различно от всичко друго на света, но наоколо имаше твърде много други хора. Всичко, което би трябвало да е лесно, й се струваше трудно.
После Андрю спря да дъвче филцовите пера около врата си, и заджафка към вратата. Бащата на Лус се изправи и посегна за каишката на кучето. Какво облекчение.
– Някой си иска разходката след вечеря – обяви той.
Майка й също се изправи, и Лус я последва до вратата и й помогна да облече вълненото си палто. Подаде шала на баща си.
– Благодаря ви, че сте толкова готини тази вечер. Ще измием съдовете, докато ви няма.