Майка й се усмихна:
– Караш ни да се гордеем с теб, Лус. Независимо от всичко. Помни това.
– Харесва ми този Майлс – каза бащата на Лус, като закопча повода на Андрю за каишката.
– А Даниел е... просто забележителен – каза майка й на баща й с наставнически тон.
Бузите на Лус поруменяха и тя хвърли поглед обратно към масата. Погледна родителите си с изражение, умоляващо ги да не я поставят в неудобно положение.
– Добре! Желая ви приятна дълга разходка!
Лус задържа вратата отворена и ги загледа как излизат в нощта: нетърпеливото куче почти щеше да се задуши с нашийника си. Студеният въздух, който нахлуваше през отворената врата, действаше освежително. В къщата беше горещо, сега, когато беше изпълнена с толкова много хора. Точно преди родителите й да изчезнат надолу по улицата, на Лус й се стори, че видя как навън бързо се мярка нещо.
Нещо, което приличаше на крило.
– Видяхте ли това? – попита тя, без да е сигурна към кого се обръща.
– Какво? – провикна се баща й, като се обърна назад. Изглеждаше толкова удовлетворен и щастлив, че на Лус почти й се скъса сърцето.
– Нищо. – Лус се насили да се усмихне, докато затваряше вратата. Усещаше нечие присъствие точно зад гърба си.
Даниел. Топлината, която я караше да се олюлява на място.
– Какво видя?
Гласът му беше леден, не от гняв, а от страх. Тя вдигна поглед към него, като посегна да хване ръцете му, но той се беше извърнал в другата посока.
– Кам – подвикна той. – Вземи си лъка.
В другия край на стаята изведнъж изникна главата на Кам.
– Вече?
Свистящ звук отвън пред къщата го накара да млъкне. Той се отдалечи от прозореца и пъхна ръка в блейзера си. Лус видя проблясването на сребро, и си спомни стрелите, които беше прибрал от прокуденицата.
– Кажи на останалите – каза Даниел, преди да се обърне с лице към Лус. Устните му се разделиха и отчаяното изражение на лицето му я накара да си помисли, че може би ще я целуне, но всичко, което той направи, беше да каже: – Имате ли заслон против буря?
– Кажи ми какво става – каза Лус. Чуваше как в кухнята тече вода: Ариана и Габ пееха „Сърце и душа“ с Кали, докато миеха чиниите. Видя закачливите изражения на Моли и Роланд, докато разчистваха масата. И изведнъж Лус разбра, че цялата тази вечеря за Деня на благодарността беше преструвка. Прикритие. Само че не знаеше за какво.
Майлс се появи до нея.
– Какво става?
– Нищо, за което е нужно да се тревожиш – каза Кам. Не грубо, просто излагаше фактите. – Моли, Роланд.
Моли остави купчината чинии.
– Какво трябва да направим?
Отговори Даниел, говорейки на Моли така, сякаш изведнъж бяха на една и съща страна:
– Кажете на останалите. И намерете щитове. Те ще са въоръжени.
– Кой? – попита Лус. – Прокудениците ли?
Очите на Даниел се спряха върху нея и лицето му посърна.
– Не биваше да ни откриват тази вечер. Знаехме, че има вероятност, но наистина не исках да докарвам това тук. Съжалявам...
– Даниел. – Кам го прекъсна. – Единственото важно нещо сега е да отвърнем на удара.
Силно чукане отекна с глух тътен из къщата. Кам и Даниел пристъпиха инстинктивно към входната врата, но Лус поклати глава.
– Задната врата – прошепна тя. – През кухнята.
Всички останаха заслушани за миг в скърцането от отварянето на задната врата. После се разнесе дълъг и пронизителен писък.
– Кали! – Лус хукна през дневната, потръпвайки, когато си представи пред каква ли сцена е изправена най–добрата й приятелка. Ако Лус бе знаела, че прокудениците ще се появят, нямаше да позволи на Кали да дойде. Нямаше изобщо да се прибере у дома. Ако се случеше нещо лошо, Лус никога нямаше да си прости.
Влизайки бързо през вратата на кухнята на родителите си, Лус видя Кали, защитена зад слабото тяло на Габ. Беше в безопасност, поне засега. Лус издиша шумно, като едва не рухна назад в стената от мускули, която Даниел, Кам, Майлс и Роланд бяха образували зад нея.
Ариана стоеше на белосания праг, вдигнала високо в ръцете си огромна дъска за рязане на месо. Изглеждаше готова да удари някого, когото Лус още не можеше да види както трябва.
– Добър вечер. – Глас на момче, скован от официалност.
Когато Ариана свали дъската, в рамката на вратата стоеше високо, слабо момче в кафяв тренчкот. Беше много блед, с тясно лице и солиден нос. Изглеждаше познат. Неравно подстригана изрусена коса. Безизразни бели очи.
Прокуденик.
Но Лус го беше виждала някъде другаде преди.
– Фил? – изпищя Шелби. – Какво, по дяволите, правиш тук? И какво е станало с очите ти? Съвсем са...