С изключително елегантен жест, Габ прибра пухкавото си крило обратно до тялото. Избърса челото си.
– Е, това би трябвало да помогне.
Но тогава нов ярък дъжд от сребърни трески се посипа от небето. Една от тях се заби с глух звук в най–горното стъпало на платформата в краката на Лус. Даниел изтръгна стрелата от дървеното стъпало, изви ръка и я метна рязко, като стреличка, напоена със смъртоносна отрова, право в челото на един настъпващ прокуденик.
Блесна светлина, като светкавица на фотоапарат, а после: Момчето с белите очи дори нямаше време да изпищи, когато стрелата го удари – просто изчезна като дим.
Очите на Даниел пробягаха по тялото на Лус, и той прокара ръце по него, сякаш невярващ, че е още жива.
До нея, Кали ахна:
– Нима той току–що... Този човек наистина ли...
– Да – каза Лус.
– Не прави това, Лус – каза Даниел. – Не ме карай да те завличам вътре. Трябва да се бия. Ти трябва да се махаш оттук. Веднага.
Лус беше видяла достатъчно, за да се съгласи. Обърна се обратно към къщата, като протегна ръка към Кали – но после, през отворената врата на кухнята, зърна ужасната гледка на няколко Прокуденици.
Трима. Застанали в къщата й. С насочени за стрелба сребърни лъкове.
– Не! – изрева Даниел, втурвайки се да защити Лус.
Шелби излезе със залитане от кухнята и отиде на платформата, затръшвайки вратата зад гърба си.
Три стрели се удариха с отчетливо тупване от другата страна на вратата.
– Хей, с нея е свършено! – провикна се Кам от ливадата, като кимна кратко на Шелби, преди да забие стрела в черепа на прокуденицата.
– Добре, нов план – промърмори Даниел. – Намерете някое място наблизо, където да се покриете. Всички. – Обръщаше се към Кали и Шелби и – за първи път през цялата вечер – Майлс. Сграбчи Лус за ръцете. – Стой далече от звездните стрели – каза умолително. – Обещай ми. – Целуна я бързо, после бързо отпрати всички към задната страна на верандата.
Сиянието от толкова много ангелски криле беше достатъчно ярко, че на Лус, Кали, Шелби и Майлс да им се наложи да засенчат очи. Снишиха се и започнаха да се промъкват покрай верандата, е танцуващите пред тях сенки на перилата, докато Лус насочваше всички към страничния двор. Към укритието. Трябваше да има някакво, някъде.
Още прокуденици излязоха от сенките. Появиха се във високите клони на далечните дървета, зададоха се бавно иззад издигнатите градински лехи и проядената от термити двойна люлка, на която Лус се беше люляла като дете. Сребърните им лъкове проблясваха на лунната светлина.
Кам беше единственият от другата страна, който имаше лък. Не спря дори за миг да преброи колко прокуденици убива. Просто изстрелваше стрела след стрела със смъртоносна точност право в сърцата им. Но на мястото на всеки един, който изчезваше, сякаш се появяваше друг.
Когато му свършиха стрелите, Кам изтръгна дървената градинска маса от земята, където тя си стоеше от десетилетия, и я вдигна пред себе си с една ръка като щит. Залп след залп стрели отскачаха от плота на масата и падаха на земята в краката му. Той просто се навеждаше, изтръгваше и стреляше, навеждаше се, изтръгваше и стреляше.
Останалите трябваше да проявят повече изобретателност.
Роланд удари със златистите си криле толкова силно, че въздухът около него изпрати стрелите обратно в посоката, от която бяха дошли, като покоен няколко от невиждащите прокуденици наведнъж. Моли отново и отново нападаше редицата: греблата й се въртяха спираловидно като мечове на самурай.
Ариана изтръгна старата люлка от автомобилна гума на Лус от дървото и я развъртя като ласо, като отклоняваше стрелите и те се забиваха в оградата, докато Габ тичаше наоколо и ги събираше. Тя се въртеше и тичаше като дервиш, покосявайки всеки прокуденик, който се приближеше твърде много, усмихвайки се сладко, докато стрелите улучваха кожата им.
Даниел беше измъкнал старите ръждясали железни подкови на семейство Прайс изпод верандата. Мяташе ги по прокудениците, като понякога поваляше трима от тях в безсъзнание с една подкова, когато тя рикошираше от черепите им. После се хвърляше върху тях, измъкваше звездните стрели от лъковете им, и забиваше стрелите в сърцата им с голи ръце.
На ръба на платформата, Лус зърна бараката за инструменти на баща си и направи знак на другите трима да я последват. Претърколиха се по парапета до тревата отдолу и, снишавайки се, забързаха към бараката.
Бяха почти на входа, когато Лус чу бързо изсвистяване във въздуха. Кали извика от болка.
– Кали! – Лус рязко се извъртя кръгом.