Никакъв ангел – предположи Лус. Просто едно калифорнийско момиче със силно чувство за превъзходство.
Лус седна в леглото и се огледа наоколо. Стаята беше малко тясна, но беше приятно обзаведена, със светли подове от твърдо дърво, работеща камина, микровълнова фурна, две широки бюра, и вградени лавици за книги, които служеха и за стълба към онова, което – осъзна сега Лус – беше горното легло.
През плъзгаща се дървена врата видя отделна баня. И – наложи се да примигне няколко пъти, за да се увери – изглед към океана през прозореца. Не беше зле за момиче, което беше прекарало последния месец, загледано към отвратително старо гробище, в стая, която подхождаше повече за болница, отколкото за училище. Но пък, онова противно гробище и онази стая поне бяха означавали, че е с Даниел. Едва беше започнала да се приспособява към „Меч и Кръст". А сега отново започваше от нулата.
– Франческа изобщо не ми спомена, че ще имам съквартирантка. – От изражението върху лицето на Шелби, Лус моментално разбра, че това беше възможно най-погрешната реплика.
Така че вместо това хвърли бърз поглед към обзавеждането на Шелби. Лус никога не се бе доверявала на собствените си инстинкти по отношение на вътрешното обзавеждане, или може би никога не беше имала шанс да им даде воля. Не се беше задържала в „Меч и Кръст“ достатъчно дълго, за да се отдаде на кой знае какво разкрасяване, но дори преди това стаята й в „Доувър“ беше гола и с бели стени. Стерилен шик, както веднъж беше казала Кали.
В тази стая, от друга страна, имаше нещо, което бе странни ... привлекателно. Разновидности на саксийни растения, каквито не бе виждала никога преди, се редяха по перваза; от тавани висяха молитвени флагчета. Юрган от съшити парчета плат в приглушени цветове висеше от горното легло, като почти препречваше гледката на Лус към астрологичен календар, залепен над огледалото.
– Какво си мислеше? Че ще опразнят жилището на декана само защото ти си Лусинда Прайс?
– Ъм, не? – Лус поклати глава. – Изобщо нямах предвид това. Я чакай, откъде разбра името ми?
– Значи наистина си Лусинда Прайс? – Напръсканите със зелени петънца очи на момичето сякаш се приковаха върху раздърпаната сива пижама на Лус. – Каква късметлийка съм.
Лус бе онемяла.
– Съжалявам. – Шелби издиша шумно и смени тона, като се настани на крайчеца на леглото на Лус. – Единствено дете съм. Леон – това е терапевтът ми – се опитва да ме научи да не съм толкова рязка, когато срещам някого за първи път.
– Действа ли? – Лус също бе единствено дете, но не се държеше гадно с всеки непознат, с когото влезеше в съприкосновение.
– Това, което искам да кажа, е че... – Шелби се раздвижи неспокойно. – Не съм свикнала да деля. Може ли – Тя тръсна глава – да върнем лентата назад и да започнем отначало?
– Би било хубаво.
– Добре. – Шелби си пое дълбоко въздух. – Снощи Франки не ти е споменала, че ще имаш съквартирантка, защото тогава щеше да й се наложи или да забележи – или, ако вече е забелязала, да разкрие – че не си бях в леглото, когато ти пристигна. Влязох през онзи прозорец – тя посочи – към три.
През прозореца Лус видя широк корниз, който се свързваше с разположена под ъгъл част от покрива. Представи си как Шелби се стрелка през цяла мрежа от корнизи на покрива, за да се върне тук посред нощ.
Шелби се прозина театрално.
– Виж, когато става въпрос за децата–нефилими3 в „Шорлайн“, единственото, на което учителите държат, е преструвката за някаква дисциплина. Иначе самата дисциплина, кажи–речи, никаква я няма. Макар че, разбира се, Франки няма да тръби това пред новото момиче. Особено не и пред Лусинда Прайс.
Ето пак. Онази злъч в гласа на Шелби, когато изричаше името на Лус. Лус искаше да знае какво означава това. И къде е била Шелби до три. И как беше влязла през прозореца в тъмното, без да събори нито едно от растенията. И кои бяха децата–нефилими?
Внезапно в ума на Лус нахлуха ярки бързи спомени за умствената „гимнастика“, през която я беше превела Ариана, когато се срещнаха за пръв път. Външно суровото поведение на съквартирантката й много напомняше това на Ариана, и Лус си спомни как по подобен начин се беше чудила как ще бъде приятелка с това момиче в първия си ден в „Меч и Кръст“.
Но макар Ариана да изглеждаше смущаващо и дори малко опасна, у нея още от началото имаше нещо очарователно нестандартно. Новата съквартирантка на Лус, от друга страна, просто изглеждаше неприятна.
Шелби се измъкна от леглото и влезе тромаво в банята да си измие зъбите. След като се разрови из торбата да си намери четката за зъби, Лус я последва вътре и посочи стеснително към пастата за зъби.