Това Лус го знаеше:
– Тук съм само заради Даниел.
Шелби метна салфетката върху празната си чиния и се изправи:
– Това е наистина впечатляващ начин да се препоръчаш, Лус. Момичето, чието високопоставено гадже е използвало връзките си тук–там.
Това ли си мислеха за нея всички тук? Беше ли това... истината?
Шелби се пресегна и отмъкна последната хапка киш от чинията на Лус.
– Ако искаш фенклуб на Лусинда Прайс, сигурна съм, че можеш да го намериш тук. Само не брой и мен в него, става ли?
– За какво говориш? – Лус се изправи. Може би тя и Шелби трябваше отново да започнат отначало. – Не искам никакъв фенклуб...
– Виждаш ли, казах ти – чу тя да изрича един висок, но хубав глас.
Изведнъж момичето със зеления шал се озова застанало пред нея, като се усмихваше широко и побутваше напред друго момиче. Лус хвърли поглед покрай тях, но Шелби вече беше далече – и вероятно не си струваше да я настигне. Отблизо момичето със зеления шал изглеждаше като по–млада версия на Салма Хайек, с налети устни и още по–налети гърди. Другото момиче, с бледия цвят на кожата си, лешникови очи и къса черна коса, някак приличаше на Лус.
– Я чакай, значи наистина си Лусинда Прайс?– попита бледото момиче. Имаше много дребни бели зъби и държеше между тих две украсени с пайети фиби, докато навиваше няколко тъмни кичура на малки възли. – От двойката „Лус и Даниел“? Момичето, което току–що пристигна от онова ужасно училище в Алабама...
– Джорджия. – Лус почти кимна.
– Все тая. О, божичко... какъв беше Кам? Видях го веднъж на онзи ден–метъл концерт... разбира се, бях твърде нервна, за да се представя. Не че ти би се заинтересувала от Кам, защото очевидно – Даниел! – Тя нададе кръшен смях. – Аз съм Доун, между другото. Това е Джасмин.
– Здрасти – каза Лус бавно. Това беше нещо ново. – Ъм...
– Не й обръщай внимание, тя току–що изпи близо единайсет кафета. – Джасмин говореше около три пъти по–бавно от Доун. – Това, което иска да каже, е че сме развълнувани да се запознаем с теб. Все си говорим как това между вас с Даниел е, така да се ниже, най–великата любовна история. На всички времена
– Сериозно? – Лус изпука с кокалчетата на пръстите си.
– Ти майтапиш ли се? – попита Доун, макар че Лус все очакваше, че именно те замисляха някаква шега. – Цялото това умиране отново и отново? Добре де, това кара ли те да го желаеш още повече? Бас държа, че да! И оооо, когато онзи огън, който те изпепелява... – Тя затвори очи, сложи ръка върху корема си, после я прокара бавно нагоре по тялото си, като сви ръка в юмрук и я притисна към сърцето си. – Мама ми разказваше тази история, когато бях малка.
Лус беше потресена. Тя се огледа бързо из оживената тераса, питайки се дали някой можеше да ги подслуша. Като стана дума за изгаряне – точно в този момент бузите й сигурно бяха почервенели като цвекло.
Железен звънец отекна от покрива на столовата, за да извести края на закуската, и Лус с радост видя, че всички останали имаха да се съсредоточат върху други неща. Като например да стигнат в клас.
– Каква история ти е разказвала майка ти? – попита Лус бавно. – За мен и Даниел?
– Само някои от най–важните моменти – каза Доун, като отвори очи. – Какво е усещането – като гореща вълна ли? Като онези усещания, свързани с менопаузата – не че ти ще знаеш...
Джасмин шляпна Доун по ръката:
– Нима току–що сравни необузданата страст на Лус с гореща вълна по време на менопаузата?
– Съжалявам. – Доун се изкикоти. – Просто съм омаяна. Звучи толкова невероятно романтично и страхотно. Завиждам й – в добрия смисъл!
– Завиждаш ми, че умирам всеки път, когато се опитам да се събера с момчето на мечтите си? – Лус приведе рамене. – Това всъщност, един вид, напълно проваля прекрасния момент.
– Кажи това на момичето, чиято единствена целувка до този момент е била с Айра Франк от синдрома на нервния стомах. – Джасмин посочи закачливо към Доун.
Когато Лус не се засмя, Доун и Джасмин запълниха празнината с одобрителен кикот, сякаш си мислеха, че тя просто се прави на скромна. Лус никога не беше ставала предмет на такова кикотене преди.
– Какво точно каза майка ти? – попита Лус.
– О, просто обичайните неща: Войната избухнала, положението станало наистина напечено, и когато в облаците настъпило разделение, Даниел твърдоглаво си останал на своето „Нищо не може да ни раздели“, и това вбесило всички. Разбира се, това е любимата ми част от историята. Така че сега любовта ви трябва да изтърпява това вечно наказание, където все още отчаяно се желаете, но не можете, така да се каже, нали знаеш...