– Определено. – И Лус наистина го мислеше: харесваше Майлс. Беше много по–лесно да говори с него, отколкото с всеки друг, когото бе срещнала досега. Беше дружелюбен и притежаваше онова чувство за хумор, което на мига предразполагаше Лус и я караше да се чувства спокойна. Но беше объркана от нещо, което той беше казал. Битката, която предстоеше. Битката на Даниел и Кам. Или битка с групата старейшини на мис София? Щом дори нефилимите се готвеха за нея, в какво положение поставяше това Лус?
* * *
Стивън и Франческа имаха навика да се обличат в допълващи се цветове, в които изглеждаха по–подходящо облечени за фотосесия, отколкото за лекция. През втория ден на Лус в „Шорлийн“, Франческа носеше златисти обувки с почти осемсантиметрови остри и тънки токчета и тясна в горната част, леко разширяваща се надолу рокля в тиквен цвят. Роклята имаше хлабини панделка на деколтето и пасваше, почти точно, с оранжевата вратовръзка, която Стивън носеше с официалната си риза в цвят слонова кост и тъмносин блейзър.
Бяха зашеметяваща гледка, и Лус почувства привличане към тях, но не точно от типа „привличане към двойките“, както Доун беше предсказала предния ден. Докато наблюдаваше учителите си от чина си между Майлс и Джасмин, Лус се почувства привлечена към Франческа и Стивън по причини, по–близки до сърцето й: Те й напомняха за отношенията й с Даниел.
Макар че всъщност никога не ги бе виждала да се докосват, ми а го стояха близо един до друг – а то беше почти винаги – магнетизмът между тях почти караше стените да хлътват навътре. Разбира се, това имаше нещо общо с техните сили като паднали ангели, но сигурно беше свързано и с неповторимия ничии, по който бяха свързани. Лус не можеше да не им завиди. Те постоянно й напомняха за онова, което не можеше да има точно сега.
Повечето ученици бяха заели местата си. Доун и Джасмин увещаваха Лус да се включи в ръководния комитет, за да може им помага с планирането на всички тези удивителни светски мероприятия. Лус никога не си беше падала особено по и извънкласните занимания. Но тези момичета се бяха държали толкова мило с нея, а лицето на Джасмин изглеждаше така оживено и грейнало, когато говореше за една разходка с яхта, която планирали по–късно същата седмица, че Лус реши да се пробва с комитета. Точно добавяше името си към списъка, когато Стивън пристъпи напред, метна блейзъра си на масата зад гърба си, и безмълвно разпери ръце отстрани до тялото си.
Като че бе призована, една отломка от наситено черна сянка сякаш се отдели от сенките на една от секвоите точно отвън пред прозореца. Тя се отлепи от тревата, после придоби форма и се метна светкавично в стаята през отворения прозорец. Беше бърза, и там, където премина, денят притъмня, а стаята потъна в мрак.
Лус ахна по навик, но не беше единствената. Всъщност повечето ученици нервно се отдръпнаха назад на чиновете си, когато Стивън започна да върти сянката. Просто пъхна ръце в нея и започна да дърпа и извива все по–бързо и по–бързо, сякаш се бореше с нещо. Скоро сянката се въртеше пред него толкова бързо, че очертанията й се замъглиха, като спиците на въртящо се колело. От вътрешността й се разнесе силен порив на вятър с мирис на плесен, който отметна косата на Лус назад от лицето й.
С ръце, чиито жили се изопваха от усилието, Стивън оформи сянката, превръщайки я от сплескана, безформена маса в стегната, черна сфера, не по–голяма от грейпфрут.
– Ученици – каза той, като хладнокръвно подхвърли кръжащата топка мрак на няколко сантиметра над пръстите си, – запознайте се с предмета на днешния урок.
Франческа пристъпи напред и прехвърли сянката в ръцете си. В обувките си на токчета беше висока почти колкото Стивън. И, предположи Лус, също толкова умело се справяше със сенките.
– Всички сте виждали вестителите в някакъв момент – каза тя, като вървеше бавно покрай подредените във форма на полумесец чинове на учениците, за да могат всички да погледнат по–добре. – А някои от вас — каза тя, като измери с поглед Лус, – дори имат известен опит в работата с тях. Но знаете ли наистина какво представляват те? Знаете ли какво могат да правят?
Клюкари, помисли си Лус, спомняйки си какво й беше казал Даниел в нощта на битката. Все още беше твърде нова в “Шорлайн“, за да извика отговора, без да се смущава, но изглежда, че никой от другите ученици не знаеше. Тя бавно вдигни ръка.