– Уаа–уаа – каза Шелби, докато дъвчеше шумно макароните в собствената си купа. – Нека позная – родителите ти са все още щастливо женени.
– Не е честно – каза Лус, като седна в леглото. – Нямаш представа какво съм преживяла.
– А ти имаш ли някаква представа през какво съм минала аз? – Шелби загледа настойчиво Лус, докато я накара да се почувства неудобно. – Не мисля. Виж, ето какво съм аз: Единствено дете, отгледано от самотна майка. Проблеми с баща ми? Може би. Истинско изпитание като съквартирантка, защото мразя да деля нещо с някого? Почти със сигурност. Това, което не мога да понасям обаче, е някаква си миловидна, разглезена до безобразие сладурана с щастлив семеен живот и фантастично гадже да цъфне на моя територия, за да хленчи за нещастната си далечна любовна история.
Лус си пое въздух през зъби:
– Изобщо не става въпрос за това.
– О, не, така ли? Просвети ме.
– Аз съм измамница – каза Лус. – Аз... лъжа хората, които обичам.
– Лъжеш фантастичното си гадже? – Очите на Шелби се присвиха, по начин, който накара Лус да си помисли, че съквартирантката й може би наистина проявява интерес.
– Не – промърмори Лус. – Дори не говоря с него.
Шелби се облегна назад на леглото на Лус и облегна крака така, че опираха в долния край на горното легло.
– Защо не?
– Това е дълга, глупава и сложна история.
– Е, всяко момиче с поне половин мозък знае, че има само едно нещо, което да направиш, когато скъсаш с гаджето си...
– Не, не сме скъсали... – каза Лус, точно в същия момент, когато Шелби каза:
– Промени си косата.
– Да си променя косата?
– Ново начало – каза Шелби. – Аз съм боядисвала моята оранжево, орязвала я съм я сама с ножица. По дяволите, веднъж дори я обръснах, след като този смотаняк наистина ми разби сърцето.
На тоалетката в отсрещния край на стаята беше закрепено малко овално отгледало с натруфено украсена дървена рамка. От мястото си на леглото Лус видя отражението си. Остави купата с макарони и се изправи, за да се приближи.
Беше орязала косата си след случилото се с Тревър, но онова беше различно. По–голямата част от нея и без друго беше наранена. А когато беше пристигнала в „Меч и Кръст“, беше отрязала косата на Ариана. И въпреки това, Лус смяташе, че разбира какво имаше предвид Шелби, като казваше „ново начало". Можеше да се превърнеш в някой друг, да се престориш, да не си човекът, преживял толкова много сърдечни страдания. Макар че – слава Богу – Лус не оплакваше окончателната загуба на връзката си с Даниел, тя скърбеше за всевъзможни други загуби. Пен, семейството си, животът, който бе имала някога, преди положението да стане толкова заплетено.
– Наистина го обмисляш, нали? Не ме карай да измъквам кислородната вода изпод мивката.
Лус прокара пръсти през късата си черна коса. Какво щеше да си помисли Даниел? Но ако той искаше да е щастлива тук, докато успееха да се съберат отново, тя трябваше да се освободи от онова, което бе представлявала в „Меч и Кръст“.
Обърна се и погледна Шелби в лицето:
– Донеси шишето.
Петнайсет дни
Не беше толкова руса.
Лус намокри ръце в мивката и подръпна късите изрусени вълни на косата си. Беше успяла да изкара пълен набор от занятия в четвъртък, които включваха неочаквано надуто звучаща двучасова лекция за безопасност от Франческа, за да повтори защо не бива да се замесват небрежно с вестителите (изглеждаше почти сякаш се обръща директно към Лус); последователни неочаквани препитвания в „редовните“ й часове по биология и математика в главната училищна сграда, и – поне така й се стори – цели осем часа ужасени втренчени погледи от страна на съучениците й – както от нефилимите, така и от не–нефилимите.
Макар че в уединението на стаята им в спалните помещения предната вечер Шелби бе демонстрирала, че много харесва новата външност на Лус, тя не беше склонна към обсипването с безкрайни комплименти като Ариана, или надеждно готова да окаже подкрепа, както Пен. Когато излезе навън тази сутрин, Лус беше завладяна от нервност. Майлс я беше видял пръв, и беше вдигнал окуражително палец. Но той беше толкова мил – никога нямаше да се издаде, ако наистина мислеше, че тя изглежда ужасно.
Разбира се, Доун и Джасмин бяха притичали до нея веднага след часа по хуманитарни науки, нетърпеливи да докоснат косата й, като я питаха откъде й е дошло вдъхновението.