Кам беше прав. Когато новината за нейния статут на смъртна се промъкнеше бавно надолу по редовете на небесната йерархия, редиците на нейните врагове щяха да се удвояват отново и отново всеки ден. Мис София и нейните кохорти, двайсет и четиримата старейшини на Зесмелин, все още преследваха Лус. Даниел беше зърнал старейшините в сенките, хвърлени от вестителите, едва тази сутрин. Беше зърнал и нещо друго – друга тъмнина, по-дълбоко коварство, което отначало не бе разпознал.
Сноп слънчева светлина прониза облаците, и нещо проблесна в ъгълчето на зрението на Даниел. Когато се обърна и коленичи, намери една-единствена стрела, забита в мокрия пясък. Беше по-тънка от обикновена стрела, в матов сребърен цвят, осеяна с виещи се гравирани изображения. Беше топла на пипане.
Дъхът на Даниел заседна в гърлото. От цели космически ери не беше виждал звездна стрела. Пръстите му потрепериха, докато внимателно я измъкваше от пясъка, като внимаваше да не докосне смъртоносния й тъп край.
Сега Даниел разбра откъде беше дошла онази друга тъмнина във вестителите от тази сутрин. Новината беше още по-мрачна, отколкото се бе опасявал. Обърна се към Кам, като балансираше леката като перце стрела в ръцете си:
– Не е действал сам.
Кам настръхна при вида на стрелата. Пристъпи към нея почти благоговейно, като посегна да я докосне по същия начин както Даниел.
– Твърде ценно оръжие, за да го зарежеш. Онзи прокуденик трябва много да е бързал да се измъкне.
Прокудениците: секта от безхарактерни, неуверени ангели, на които бе отказан достъп както до Рая, така и до Ада. Голямата им сила беше саможивият ангел Азазел, единственият останал звезден ковач, който още владееше изкуството за създаване на звездни стрели. Когато бъдеше изстреляна от сребърния лък, една звездна стрела не можеше да причини на смъртен човек нещо повече от натъртване. Но за ангелите и демоните това бе най-смъртоносното сред всички оръжия.
Всички ги искаха, но никой не беше готов да се обвърже с прокудениците, така че размяната на звездни стрели винаги се вършеше потайно, чрез пратеник. Което означаваше, че онзи, когото Даниел беше убил, не беше наемен убиец, изпратен от старейшините. Беше просто пратеник, извършващ размяна. Прокуденикът, истинският враг, се беше изпарил – вероятно още щом бе зърнал Даниел и Кам. Даниел потръпна. Това не беше добра новина.
– Убили сме погрешния човек.
– Какъв „погрешен"? – Кам го отблъсна. – Не е ли светът по-добре с един хищник по-малко? А Лус? – Той се втренчи в Даниел, после в морето. – Единственият проблем е...
– Прокудениците.
Кам кимна:
– Значи сега и те я преследват.
Даниел почувства как краищата на крилете му настръхват под кашмирения пуловер и тежкото палто – изгарящ сърбеж, който го накара да трепне. Застана неподвижен, със затворени очи и с ръце отстрани до тялото, полагайки усилия да потисне емоциите си, преди крилете му да се разперят рязко като бурно разгъващи се корабни платна и да го понесат нагоре и отвъд този остров, през залива, и да го отведат надалече. Право към нея.
Затвори очи и се опита да си представи Лус. Беше му се наложило да се откъсне с усилие от онова бунгало, от мирния й сън на мъничкия остров източно от Тиби. Там сигурно вече бе вечер. Дали беше будна? Дали беше гладна?
Битката в „Меч и Кръст", разкритията, и смъртта на приятелката й – всичко това се бе оказало твърде много за Лус. Ангелите очакваха тя да спи цял ден и цяла нощ. Но утре сутринта се налагаше вече да имат план.
Това беше първият път, в който Даниел предлагаше примирие. Да определи границите, да постанови правилата, и да изготви система от последствия, ако някоя от двете страни престъпи границата – такава отговорност бе твърде огромна, за да я стовари върху плещите на Кам. Разбира се, щеше да го направи, беше готов да направи всичко за нея... просто искаше да е сигурен, че ще го направи както трябва.
– Трябва да я скрием някъде на сигурно място – каза той. – Има едно училище горе на север, недалеч от форт Браг...
– Училището „Шорлайн" – кимна Кам. – Моята страна също го огледа. Там тя ще бъде щастлива. И образована по начин, който няма да я изложи на опасност. И най-важното, ще бъде защитена.
Габ вече беше обяснила на Даниел типа прикритие, което „Шорлайн" можеше да осигури. Съвсем скоро щеше да се разчуе, че Лус е скрита там, но поне за известно време, в границите на училището, щеше да е почти невидима. Вътре, Франческа, ангелът, най-близък с Кам, щеше да се грижи за Лус. Отвън, Даниел и Кам щяха да преследват и убиват всеки, който дръзнеше да се приближи до границите на училището.