– Какво има?
– Господин Коул ти обясни, че не трябва да се набиваш на очи, нали?
Тя кимна.
Даниел излезе на заден ход от мястото за паркиране, след шип обърна колата към изхода на паркинга, като на излизане пъхна кредитна карта в машината.
Това беше глупаво. Трябваше да помисля...
– Какво толкова е станало? – Лус пъхна тъмната си коса зад ушите, когато колата започна да набира скорост. – Мислиш, че ще привлечеш вниманието на Кам, като напъхаш една чанта в багажника?
Очите на Даниел придобиха разсеяно изражение и той поклати глава:
– Не Кам. Не. – Миг по-късно стисна коляното й. – Забрани, че съм казал нещо. Аз просто... И двамата просто трябва ни бъдем предпазливи.
Лус го чу, но беше твърде объркана, за да слуша особено внимателно. Изпитваше огромно удоволствие да гледа как Даниел умело превключва скоростите, когато излязоха на магистралата и профучаха през трафика; наслаждаваше се на усещането как вятърът преминава със свистящ звук през колата, докато летяха с бясна скорост към извисяващите се на фона на небето очертания на Сан Франциско; обожаваше – най-много си всичко – просто да бъде заедно с Даниел.
В самия Сан Франциско пътят стана много по-хълмист. Всеки път, щом прехвърлеха едно било и започнеха да се спускат към друго, Лус зърваше различна част от града. Изглеждаше едновременно стар и нов. Небостъргачи с огледални стъкла на прозорците контрастираха рязко с ресторанти и барове, които изглеждаха на поне век. От двете страни на улиците се редяха миниатюрни коли, паркирани под противоречащи на гравитацията ъгли. Навсякъде бе пълно с кучета и разхождащи се хора. Искряща синя вода заобикаляше цялата периферия на града. И за пръв път зърна червена като захаросана ябълка частица от моста „Голдън Гейт" в далечината.
Очите й се стрелкаха наоколо, за да успеят да обхванат всички гледки. И макар да беше прекарала по-голямата част от последните няколко дни в сън, изведнъж почувства вълна от изтощение.
Даниел я обгърна с ръка и наведе главата й към рамото си:
– Малко известен факт за ангелите: Вършим идеална работа като възглавници.
Лус се засмя, като повдигна глава да го целуне по бузата.
– Няма начин да заспя – каза, като сгуши лице във врата му.
На моста „Голдън Гейт" тълпи от пешеходци, велосипедисти в дрехи от ликра, и хора, бягащи за здраве, се движеха досами колите. Далече отдолу беше блестящият залив, осеян с бели платноходки и първите багри на виолетов залез.
– Не сме се виждали от дни. Искам да наваксам – каза тя. – Кажи ми какво прави напоследък. Разкажи ми всичко.
За миг й се стори, че видя как ръцете на Даниел се стегнаха около волана.
– Ако целта ти е да не заспиш – каза той, като се усмихна леко – тогава наистина не би трябвало да навлизам в подробности за осемчасовото събрание на съвета на ангелите, на което бях принуден да стоя през целия вчерашен ден. Разбираш ли, бордът се събра да обсъди една поправка към предложение 362Б, което излага в подробности одобрения формат за участието на херувимите в третия кръг на...
– Добре, схващам. – Тя го шляпна. Даниел се шегуваше, но това беше странна нова шега. Той всъщност говореше открито за факта, че беше ангел, от което тя беше възхитена – или поне щеше да е възхитена, щом получеше малко повече време, за да го „смели". Лус все още имаше чувството, че мозъкът и сърцето й се мъчеха да се нагодят към промените в живота й.
Но сега те бяха отново заедно завинаги, така че всичко беше безкрайно по-лесно. Вече нямаше какво да ги разделя. Тя подръпна ръката му:
– Поне ми кажи къде отиваме.
Даниел трепна, и Лус почувства как в гърдите й се разлива студенина. Посегна да сложи длан върху неговата, но той отдръпна ръка, за да превключи на по-ниска скорост.
– Едно училище във форт Браг: нарича се „Шорлайн". Занятията започват утре.
– Записваме се в ново училище? – попита тя. – Защо? – Звучеше толкова постоянно. Предполагаше се, че това е временно пътуване. Родителите й дори не знаеха, че е напуснала щата Джорджия.
– „Шорлайн" ще ти хареса. Училището е много прогресивно, и много по-добро от „Меч и Кръст". Мисля, че там не можеш да се развиваш. И нищо лошо няма да ти се случи. Училището има специална защитна способност. Подобен на маскировачен щит.
– Не разбирам. Защо ми е необходим предпазен щит? Мислех, че е достатъчно да дойда тук, далече от мис София.
– Не е само мис София – каза Даниел тихо. – Има и други.
– Кой? Ти можеш да ме предпазиш от Кам, или Моли, или който и да е. – Лус се засмя, но усещането за студенина в гърдите и се разпространяваше към стомаха.