– Супер! – възкликна Майлс, като посегна да сграбчи ръката й. – Четох за тази част, това е преходна фаза. Просто трябва да продължим да се движим.
Лус посегна към ръката на Шелби, като я стисна здраво, докато Майлс пристъпи в лепкавата тъмнина – и издърпа тримата през тъмнината.
Изминаха само крачка напред, почти достатъчно, за да стигнат до истинската врата на спалнята на Лус и Шелби. Но веднага щом мъглявата сива врата на вестителя се затвори плътно зад тях с едно дълбоко стряскащо пффффт, стаята им в „Шорлайн“ изчезна. Онова, което в далечината беше изглеждало като наситена, проблясваща кадифена червена светлина, внезапно стана ярко бяло. Бялата светлина се изстреля напред, като ги обгърна и изпълни ушите им със звуци. И тримата трябваше да заслонят очите си с длан. Майлс продължи упорито напред, като теглеше Лус и Шелби зад себе си. Иначе Лус може би щеше да се парализира. И двете й длани се потяха в ръцете на приятелите й. Слушаше един-единствен музикален акорд, силен и съвършено мелодичен.
Лус разтърка очи, но това, което затъмняваше изгледа, беше мъгливата завеса на вестителя. Майлс протегна ръка напред и леко потри завесата с кръгообразно движение, докато тя започна да се лющи, като парченца стара боя, лющещи се от таван. И от всяка падаща люспица през тъмния хлад рязко нахлуваше сух пустинен въздух, който топлеше кожата на Лус. Когато вестителят се разпадна на парчета в краката им, гледката пред тях изведнъж придоби смисъл. Гледаха надолу към ивицата на Лае Вегас. Лус я беше виждала само на снимки, но сега видя връхчета на Айфеловата кула на хотел „Париж“ в Лае Вегас точно на нивото на очите си в далечината.
Което означаваше, че са много, много високо. Осмели се да хвърли поглед надолу. Стояха отвън, на някакъв покрив, чийто ръб беше само на един–два фута отвъд пръстите на краката им. А отвъд него – забързаният трафик на Вегас, короните на редица от палми, изцяло осветен плувен басейн. Всички – най–малко трийсет етажа по–долу.
Шелби пусна ръката на Лус и започна да обхожда границите на кафявия циментов покрив. Три еднакви дълги, правоъгълни крила се простираха от една централна точка. Лус се завъртя, обхващайки с поглед простиращи се на триста и шейсет градуса ярки неонови светлини, а оттатък – Ивицата, далечна гола планинска верига, зловещо осветена от натрапчивата луминесцентна светлина на града.
– По дяволите, Майлс – каза Шелби, като подскачаше по капандурите, за да изследва по–голяма част от покрива. – Това пристъпване беше удивително. Точно в момента почти изпитвам привличане към теб. Почти.
Майлс зарови ръце дълбоко в джобовете си.
– Ъм... благодаря?
– Къде точно се намираме? – попита Лус. Разликата между соловото й претъркулване през вестителя и това преживяване беше като между нощта и деня. Това беше безкрайно по–цивилизовано. От него на никого не му се беше доповръщало. Плюс това, наистина се беше получило. Поне тя си мислеше, че се беше получило. – Какво стана с гледката, която видяхме преди?
– Наложи се да изчезна – каза Майлс. – Предположих, че ще изглежда странно, ако и тримата излезем от някакъв облак и стъпим насред пода на казиното.
– Съвсем малко – каза Шелби, като дърпаше една заключена врата. – Някакви гениални идеи как да слезем оттук?
Лус направи гримаса. Вестителят трепереше, разпокъсан и раздърпан, на пода в краката им. Невъзможно й беше да си представи, че има сили да им помогне сега. Нямаше начин да слязат от този покрив и нямаше начин да се върнат в „Шорлайн“.
– Няма значение! Аз съм гений – провикна се Шелби от другата страна на покрива. Беше се прегърбила над една от капандурите, като се бореше с една ключалка. Със сумтене тя я отвори, после повдигна закрепено на панти прозоречно стъкло. Промуши глава през него, като направи знак на Лус и Майлс да се присъединят към нея.
Предпазливо, Лус надникна надолу през отворената капандура в голяма, разкошна баня. От едната страна имаше по четири големи кабинки, редица издигнати мраморни мивки, разположени с лице към позлатено огледало отсреща. Пред една тоалетка беше поставено бледомораво канапе с облегалка, и там седеше само една жена, която гледаше в огледалото. Лус виждаше само горната част на черната й бухнала коса, но в отражението в огледалото се виждаше лице с тежък грим, гъст бретон, и ръка с френски маникюр, която нанасяше ненужен нов пласт червено червило.