Лус затърси сенките, след това осъзна, че в отсъствието им имаше логика. Това бяха спомените на Вера. А заради снега всичко се виждаше по–трудно. И все пак, Даниел сигурно знаеше, както беше знаел, когато се гмурна в онова езеро. Сигурно го беше усещал абсолютно всеки път. Дали изобщо го беше грижа какво ставаше с хора като Вера, след като Лус загинеше?
Откъм онази страна на езерото, където беше Лус, се разнесе свистящ шум, като от сгъване и прибиране на парашут. А после: разцъфващо гръмко зарево от нажежен до червено огън насред снежна виелица. Огромен стълб от яркооранжеви пламъци, изстрелващи се в небето в края на езерото. Където беше стояла Лус. Останалите кънкьори се втурнаха глупашки към него, профучавайки през езерото. Но ледът се топеше, бързо, катастрофално, кънките им го пробиваха и се устремяваха към ледената вода отдолу. Писъкът на Вера отекна из синята нощ, единственото, което Лус видя, беше застиналото й изражение на агония.
В казиното Вера рязко отдръпна ръка назад, като я тръскаше, сякаш се бе изгорила. Устните й потрепнаха няколко пъти, а после оформиха думите:
– Това си ти. – Поклати глава. – Но това е невъзможно.
– Вера – прошепна Лус, като протегна ръка към сестра си. Искаше да я хване, да поеме цялата болка, която Вера беше понесла, и да я прехвърли към себе си.
– Не. – Вера поклати глава, като се дръпна назад и размаха пръст към Лус. – Не, не, не. – Тя се блъсна с гръб в крупието на масата зад нея, при което се препъна в него и от масата като водопад се посипа огромна купчина чипове за покер. Пъстрите дискове се плъзнаха по пода, предизвиквайки развълнувани охкания и ахкания от играчите, които наскачаха от местата си да ги събират.
– По дяволите, Вера! – изрева тантурест мъж, надвиквайки врявата. Докато той идваше към тяхната маса с поклащаща се походка, в евтин сив полиестерен костюм и протрити черни обувки, Лус се спогледа разтревожено с Майлс и Шелби. Не беше за препоръчване три непълнолетни хлапета да имат нещо общо с шефа на казиното. Но той все още ругаеше Вера, присвил отвратено устната си. — Колко пъти...
Вера беше успяла да се изправи отново на крака, но продължаваше да се взира, ужасена, в Лус, сякаш Лус беше самият дявол, а не нейната сестра, от която я делеше цял предишен живот. Почернените очи на Вера бяха разширени от ужас, когато изрече със запъване:
– Тя н–н–не може да е тук.
– За Бога – промърмори шефът на казиното, като забеляза Лус и приятелите й, после заговори в една подвижна радиостанция: — Повикайте охраната. Имам тук няколко хулиганчета.
Лус се сви отново между Майлс и Шелби, която каза през стиснати зъби:
– Какво ще кажеш за едно от онези пристъпвания, Майлс?
Преди Майлс да успее да отговори, трима мъже с огромни ръце и вратове се появиха и се извисиха над тях. Шефът на казиното размаха ръце:
– Отведете ги в полицейското управление. Разберете в какви още неприятности са се забъркали.
– Имам по–добра идея – изръмжа момичешки глас иззад стената от охранители.
Всички глави се обърнаха рязко да разберат откъде идваше гласът, но само лицето на Лус светна:
– Ариана!
Дребното момиче хвърли на Лус бърза усмивка, докато се провираше с рамото напред през тълпата. С остри обувки с почти тринайсетсантиметрови платформи, с коса, прибрана безумна прическа, и очи, почти скрити от тъмна очна линия, Ариана съвършено се вписваше в странната клиентела на казиното. Изглежда, никой не беше наясно как точно да я възприема, най–малко пък Шелби и Майлс.
Шефът на казиното смени посоката и се приближи да застане лице в лице с Ариана. От него лъхаше на боя за обувки сироп за кашлица.
– Трябва ли и теб да те заведем в участъка, госпожичке?
– Ооо, звучи забавно. – Очите на Ариана се разшириха. Уви, тази вечер съм претрупана с ангажименти. Имам билет на първия ред за „Блу Ман Груп“, а разбира се, след шоуто и вечеря с Шер. Знам, че имах да върша още нещо... – Тя се потупа с пръст по брадичката, после хвърли поглед към Лус. – А, – да измъкна оттук тези тримата. Извинете ни! – Тя изпрати въздушна целувка на побеснелия шеф на казиното, сви извинително рамене към Вера, и щракна с пръсти.
После всички светлини угаснаха.
Шест дни
Докато ги буташе припряно през лабиринта на тъмното казино, Ариана се движеше, сякаш имаше нощно зрение.
– Запазете самообладание, вие тримата – пропя тя. – Ще ви измъкна оттук за миг.