– Пържола и яйца, по–сурова.
– Оооо, колко мъжествено – каза Ариана, като изгледа Майлс одобрително, докато изпълняваше някаква детска броилка върху менюто, в опит да избере нещо. – Плодовото „Рути Тути“. – Произнесе го отчетливо и ясно, както би го казала самата кралица на Англия, като запази съвършено сериозно изражение.
– За мен наденички, обвити в бекон – каза Шелби. – Всъщност, нека да е омлет от белтъци, без сирене. О, какво по дяволите. Наденички в бекон.
Сервитьорката се обърна към Лус:
– Какво да бъде за теб, миличка?
– Традиционната закуска. – Лус се усмихна извинително от името на приятелите си. – Нека яйцата да са бъркани, без месото.
Сервитьорката кимна, отправяйки се с леки стъпки към кухнята.
– Добре, какво друго чу? – попита Ариана.
– Ъм. – Лус започна да си играе с гарафата сироп до солта и пипера. – Говореше се нещо за, нали се сещаш, края на света.
Като се подсмихваше, Шелби изсипа три туби течна сметана в кафето си.
– Краят на света! Наистина ли се връзваш на тези щуротии? Искам да кажа, от колко хилядолетия го чакаме? И човеците си мислят, че са търпеливи, понеже чакат от някакви си две хиляди години! Ха. Все едно нещо някога ще се промени.
Ариана имаше вид, сякаш само след секунда ще постави Шелби на място, но после остави кафето си на масата.
– Колко грубо от моя страна дори да не се представя на приятелите ти, Лус.
– Ъм, пие знаем коя си – каза Шелби.
– Да, в учебника ми по история на ангелите за осми клас имаше цяла глава, посветена на теб – каза Майлс.
Ариана изръкопляска.
– И ми казаха, че книгата е била забранена!
– Сериозно? Има те в учебник? – засмя се Лус.
– Защо си толкова изненадана? Не ме ли намираш за достойна да вляза в историята? – Ариана се обърна отново към Шелби и Майлс. – Сега, разкажете ми всичко за себе си. Трябва да знам с кого се мотае моето момиче.
– Роден в грехопадение невярващ нефилим. – Шелби вдигна ръка.
Майлс беше забил поглед в храната си.
– И бездарния пра–пра–пра–до девето коляно внук на ангел.
– Не е вярно. – Лус тупна Майлс по рамото. – Ариана, трябваше да видиш как ни помогна да пристъпим през тази сянка тази вечер. Беше страхотен. Затова сме тук, защото той е чел някаква книга, и докато се усетиш, може...
– Да, чудех се за това – каза саркастично Ариана. – Но повече ме тревожи тази. – Тя посочи към Шелби. Лицето на Ариана беше много по–сериозно, отколкото Лус беше свикнала. Дори нервните й светлосини очи изглеждаха овладени. – Точно сега моментът не е подходящ за каквито и да е родени в грях създания. Всичко се променя постоянно, но ще има ден за разплата. И ще трябва да изберете една или друга страна. – Ариана се беше втренчила съсредоточено в Шелби. – Всички трябва да знаем къде ни е мястото.
Преди някой да може да реагира, сервитьорката се появи отново, умело крепяща огромен кафяв пластмасов поднос с храна.
– Е, какво ще кажете за бързото обслужване? – попита тя. – Сега, за кого бяха наденичките в бекон...
– За мен! – Шелби посегна толкова бързо към чинията, че стресна сервитьорката.
– На някого да му трябва кетчуп?
Те поклатиха глави.
– Допълнително масло?
Лус посочи надолу към голямото колкото сладоледена топка парче масло, което вече беше върху палачинките.
– Всичко е тип–топ. Благодаря.
– Ако имаме нужда от нещо – каза Ариана, като се наведе и се усмихна широко към изрисуваното с бита сметана усмихнато лице върху чинията си – ще викаме.
– О, сигурна съм, че ти ще го направиш. – Сервитьорката се засмя, като пъхаше подноса под мишница. – Тя вика така, сякаш светът ще свърши. Всеки миг.
След като сервитьорката си тръгна, Ариана беше единствената, която се хранеше. Тя измъкна една синя боровинка от основата на палачинката, пъхна я в устата си, и облиза с наслада пръстите си. Накрая огледа набързо масата.
– Хайде де, яжте – каза тя. – Нищо хубаво няма в една студена пържола с яйца. – Тя въздъхна: – Хайде, хора. Чели сте учебниците по история. Не знаете ли процедурата...
– Аз не съм – каза Лус. – Нищо не знам.
Ариана засмука замислено вилицата си.
– Добър довод. В такъв случай, позволи ми да ти представя моята версия. Която във всеки случай е по–забавна от тази в учебниците по история, защото няма да цензурирам големите битки и проклятия и всички свързани със секса неща. В моята версия има всичко, освен триизмерни ефекти, които, трябва да кажа, са извънредно надценени. Гледали ли сте онзи филм с... – тя забеляза неразбиращите изражения върху лицата им. – О, няма значение. Окей, всичко започва преди хилядолетия. Сега, трябва ли да попълвам познанията ви за Сатаната?