– Повел ранна борба за надмощие срещу Бог. – Гласът на Майлс беше монотонен, сякаш повтаряше план за урок за трети клас, докато набождаше парче пържола с вилицата си.
– Преди това били страшно близки – добави Шелби, като заливаше обвитите си в бекон наденички със сос. – Искам да кажа, Бог наричал Сатаната своята утринна звезда. Така че не може да се каже, че Сатаната не е бил достоен или възлюбен.
– Но предпочитал да царува в ада, отколкото да служи в рая – вметна Лус. Може и да не беше чела учебниците по история на нефилимите, но беше чела „Изгубеният рай“, или поне изданието на „Клифс Ноутс“.
– Много хубаво. – Ариана се усмихна лъчезарно, навеждайки се към Лус. – Знаеш ли, Габ беше голяма приятелка с дъщерята на Милтън навремето. Обича да си приписва заслугата за тази фраза, а пък аз все й повтарям: „Не си ли вече любимка на достатъчно хора?“ Но както и да е. – Ариана се пресегна и загреба с вилицата си една хапка от яйцата на Лус.
– По дяволите, бива си ги. Можем ли да получим малко лют сос тук? – изрева тя към кухнята. – Добре, докъде бяхме стигнали?
– Сатаната – каза Шелби с пълна с палачинки уста.
– Правилно. И така. Говорете каквото си искате за El Diablo Grande, но той е – Ариана тръсна глава – донякъде отговорен за това, че въвежда сред ангелите представата за свободната воля. Искам да кажа: Наистина даде на нас, останалите, повод да се замислим. На чия страна ще застанеш? Когато им беше даден избор, много ангели паднаха.
– Колко много? – попита Майлс.
– Падналите ли? Достатъчно, за да предизвикат един вид патова ситуация. – За миг Ариана изглеждаше замислена, после направи гримаса и подвикна на сервитьорката: – Лют сос! Съществува ли в това заведение?
– Ами ангелите, които паднали, но не взели страната на... – Лус млъкна рязко, сетила се за Даниел. Даваше си сметка, че шепне, но това й се струваше наистина твърде важна тема, за да я обсъжда насред някаква закусвалня. Дори и в почти празна закусвалня посред нощ.
Ариана също сниши глас:
– О, има много ангели, които са паднали, но технически погледнато все още са в съюз с Бог. Но пък има и такива, присъединили се към Сатаната. Наричаме ги демони, макар че са просто паднали ангели, които са направили наистина лош избор.
Не че за някого е било лесно. След Падението, ангелите и демоните са редом едни до други, разделени, дрън, дрън, дрън. – Тя обилно намаза с масло отвора на палачинката. – Но всичко това може скоро да се промени.
Лус сведе поглед надолу към яйцата си, без да може да хапне.
– Значи, ъм, преди, ти май намекваше, че моята вярност има нещо общо с това? – Шелби изглеждаше малко по–склонна да се доверява, отколкото обикновено.
– Не точно твоята. – Ариана поклати глава. – Знам, че изглежда, сякаш всички сме били в несигурно положение преди. Но в края на краищата, нещата ще се сведат дотам, един силен ангел да избере страна. Когато това се случи, везните най–после се накланят. Тогава има значение на коя страна си.
Думите на Ариана напомниха на Лус как беше заключена горе в онзи малък параклис с мис София, как тя все повтаряше, че съдбата на вселената има нещо общо с Лус и Даниел. Тогава й беше прозвучало безумно, а мис София наистина беше луда. И макар да не беше сигурна точно за какво говорят всички, знаеше, че има нещо общо със завръщането на Даниел.
– Даниел е – каза тя тихо. – Ангелът, който може да наклони везните, е Даниел.
Това обясняваше агонията, която той носеше със себе си през цялото време, като двутонен куфар. Обясняваше защо е бил далече от нея толкова дълго. Единственото, което не обясняваше, беше защо изглеждаше, че Ариана изпитва съмнения на чия страна ще се наклонят везните. Коя страна ще спечели войната.
Ариана отвори уста, но вместо да отговори, отново нападна чинията на Лус.
– Мога ли да получа малко проклет лют сос? – изкрещя тя.
Върху масата им падна сянка:
– Аз ще ти дам нещо огнено.
Лус погледна зад гърба си и се сви ужасено при гледката: Много високо момче в дълъг кафяв тренчкот, незакопчан, така че Лус видя проблясване на нещо сребърно, затъкнато в колана му. Той имаше бръсната глава, тънък, прав нос, и уста, пълна с идеални зъби.
И бели очи. Очи, напълно лишени от цвят. Без ириси, без зеници, без нищо.
Странното му, празно изражение напомни на Лус за прокуденицата. Макар да не беше видяла онова момиче достатъчно отблизо, за да разбере какво не беше наред с очите му, сега се досещаше доста ясно.