Шелби погледна момчето, преглътна с усилие, и съсредоточено заби вилица в закуската си.
– Нищо общо с мен – промърмори тя.
– Спести си го – каза Ариана на момчето. – Може да го сложиш на „юмручния сандвич“, който ще ти сервирам. – Лус гледаше с широко отворени очи как дребничката Ариана се изправи и избърса ръце в джинсите си. – Връщам се веднага, хора. О, и, Лус, напомни ми да те смъмря за това, като се върна. – Преди Лус да успее да попита какво общо има с нея този тип, Ариана го беше сграбчила за ухото, беше го извила силно, и го беше блъснала върху стъклената витрина до бара.
Шумът разтърси ленивата, среднощна тишина на ресторанта. Онзи проплака като дете, когато Ариана изви ухото му в другата посока и се покатери върху него. Като изрева от болка, той започна да присвива слабото си тяло, докато отхвърли Ариана от себе си върху стъклената витрина.
Тя се претърколи по дължината й и спря в края, като събори един извисяващ се лимонов пай със запечена глазура от белтъци, после скочи на крака върху бара. Преметна се презглава обратно към него и приклещи главата му в хватка с краката си, после се зае да удря лицето му с малките си юмруци.
– Ариана! – изпищя сервитьорката. – Не и пайовете ми! Опитвам се да бъда толерантна! Но трябва да се грижа за прехраната си!
– О, добре! – извика Ариана. – Ще се преместим в кухнята. – Тя пусна момчето, плъзна се на пода, и го изрита с масивния си ток. Той се запрепъва слепешком към вратата, която водеше към кухнята на закусвалнята. – Идвайте, вие тримата – провикна се тя към масата им. – Може пък и да научите нещо.
Майлс и Шелби хвърлиха салфетките си, напомняйки на Лус как хлапетата в Доувър зарязваха всичко и хукваха из коридорите с крясъци: „Бой! Бой!“, всеки път, щом плъзнеше и най–дребен слух за някаква схватка.
Лус тръгна зад тях, малко по–колебливо. Ако Ариана намекваше, че този тип се е появил заради нея, това повдигаше много други плашещи въпроси. Ами хората, които бяха похитили Доун? А онази изстрелваща стрели прокуденица, която Кам беше убил в Нойо Пойнт?
От вътрешността на кухнята се разнесе силен трясък и трима ужасени мъже в мръсни престилки се втурнаха навън. Докато Лус успее да се промуши покрай тях през летящата врата, Ариана вече притискаше момчето, сложила крак върху главата му, докато Майлс и Шелби го овързваха с една от онези канапени върви, с които в месарските магазини овързват ребрата. Празните му очи се взираха в Лус, но също и през нея.
Бяха му запушили устата с кухненски парцал, така че когато Ариана подметна подигравателно: „Искаш ли да се поохладиш малко? Във фризера за месо?“, момчето можа само да изстене. Беше спрял да оказва каквато и да било съпротива.
Като го сграбчи за яката, Ариана го повлече по пода и го натика в хладилното помещение, изрита го още няколко пъти просто за всеки случай, после спокойно затвори вратата. Изтупа праха от ръцете си и се обърна към Лус с отнесено изражение на лицето.
– Кой ме преследва, Ариана? – Гласът на Лус трепереше.
– Много хора, скъпа.
– Това... – Лус си спомни срещата с Кам – прокуденик ли беше?
Ариана прочисти гърло. Шелби се изкашля.
–Даниел каза, че не можел да бъде с мен, защото привличал твърде много внимание. Каза, че в „Шорлайн“ ще бъда в безопасност, но те дойдоха и тук.
– Само защото са те проследили, когато излизаш от кампуса. Ти също привличаш внимание, Лус. И когато си навън в широкия свят, щурмувайки казина и други подобни, ние можем да го усетим. Това важи и за лошите. Именно затова, преди всичко, си в това училище.
– Какво? – Това беше Шелби. – Вие просто я криете при нас? Ами нашата безопасност? Ами ако тези хора, тези прокуденици, просто се появят в кампуса?
Майлс не каза нищо, само разтревожено премести поглед от Лус към Ариана.
– Не си ли разбрала, че нефилимите те прикриват? – попита Ариана. – Даниел не ти ли каза за тяхната – как да кажа, защитна окраска?
Умът на Лус бързо се върна към нощта, когато Даниел я остави в „Шорлайн“.
– Май наистина каза нещо за щит, но... – През онази нощ из ума й препускаха толкова много други неща. Достатъчно бе, че се опитваше да смели факта, че Даниел я оставя. Сега почувства противен прилив на вина. – Не разбрах. Той не се впусна в подробности, само повтаряше, че трябвало да си стоя в кампуса. Мислех си, че просто проявява твърде голямо желание да ме защити.
– Даниел знае какво прави. – Ариана сви рамене. – През повечето време. – Тя замислено побутна с език ъгълчето на устата си. – Добре де, понякога. От време на време.
– Значи искаш да кажеш, че този, който я преследва, не може да я види, когато тя е заедно с група нефилими? – Това беше Майлс, който, изглежда, отново си беше върнал дар–слово.