– Всъщност, прокудениците изобщо не могат да виждат – каза Ариана. – Бяха ослепени по време на бунта в небесата. Тъкмо стигах до тази част от историята – бива си я! Избождането на очите и всичките тия едипов ски дивотии. – Тя въздъхна. – О, добре де. Да, прокудениците. Те могат да видят как гори душата ти – което е много по–трудно да се различи, когато си с куп други нефилими.
Очите на Майлс се разшириха. Шелби нервно гризеше ноктите си.
– Значи така по погрешка са взели Доун за мен.
– Така те е намерило момчето от фризера за месо тази вечер, във всеки случай – каза Ариана. – По дяволите, и аз така те намерих. Тук си като свещ в тъмна пещера. – Тя грабна кутия бита сметана от плота и изстиска обилна струя в устата си. – Обичам да се подкрепям с нещо, което не съдържа мляко, след спречкване. – Тя се прозя, което накара Лус да вдигне очи към зеления дигитален часовник на бар плота. Беше два и половина сутринта.
– Е, колкото и да обичам да ритам задници и да разпитвам заподозрени, вечерният час за вас тримата отдавна е минал. – Ариана подсвирна през зъби и един вестител, подобен на голямо петно, се процеди като струя кръв от сенките под масите за приготвяне на храната. – Никога не правя това, окей? Ако някой пита, никога не правя това. Пътуването чрез вестители е много опасно. Чу ли това, герой? – Тя тупна Майлс по челото, после бързо разтвори пръсти. Сянката подскочи и на мига прие идеална форма на врата насред кухнята. – Но аз работя и ми плащат на час, и това е най–бързият начин да ви върна вкъщи и на безопасно място.
– Хубаво – каза Майлс, сякаш си водеше бележки.
Ариана поклати глава към него:
– Не си набивай в главата разни идеи. Връщам ви в училище, където ще останете – тя погледна в очите всеки от тях – или ще трябва да отговаряте пред мен.
– С нас ли идваш? – попита Шелби, проявявайки накрая малка искрица страхопочитание към Ариана.
– Така изглежда. – Ариана намигна на Лус. – Ти се превърна в един вид фойерверк. Някой трябва да те държи под око.
* * *
Пристъпването е Ариана беше още по–гладко, отколкото на път за Вегас. Усещането беше като да влезеш вътре, след като си бил навън на слънце. Светлината е малко по–мъждива, когато влизаш през вратата, но примигваш няколко пъти и свикваш с нея.
Лус беше почти разочарована да се озове обратно в спалнята си в общежитието след блясъка и вълнението на Лае Вегас. Но после си спомни за Доун, за Вера. Почти разочарована. Очите й се спряха върху познатите знаци, че са се върнали: две неоправени легла едно над друго, струпаните на перваза растения в саксия, килимчетата за йога на Шелби, струпани на купчинка в ъгъла, екземплярът от „Държавата“ на Платон, който Стивън й беше дал, оставен на бюрото е пъхната вътре лента за отбелязване – и едно нещо, което не очакваше да види.
Даниел, облечен изцяло в черно, който поддържаше буен огън в камината.
– Аааахх! – изпищя Шелби, като падна назад в ръцете на Майлс. – Адски ме уплаши! И то в собственото ми свято убежище. Никак не беше хубаво от твоя страна, Даниел. – Тя стрелна Лус е гаден поглед, сякаш тя имаше нещо общо е появата на Даниел.
Даниел не обърна внимание на Шелби, само каза спокойно на Лус:
– Добре дошла обратно.
Тя не знаеше дали да изтича към него или да избухне в сълзи.
–Даниел...
–Даниел? – ахна Ариана. Очите й се разшириха, сякаш беше видяла призрак.
Даниел застина: явно също не беше очаквал да срещне Ариана.
– Аз... тя просто ми трябва за малко. После ще си тръгна. – Звучеше виновно, дори уплашен.
– Правилно – каза Ариана, като хвана Майлс и Шелби отзад за яките. – Тъкмо си тръгвахме. Никой от нас не те е видял тук. – Тя подкара останалите пред себе си. – Ще те намерим по–късно, Лус.
Шелби изглеждаше, сякаш няма търпение да излезе от спалнята им. Очите на Майлс изглеждаха разярени, и останаха приковани върху Лус, докато Ариана почти го хвърли в коридора, като затръшна вратата зад тях със силен трясък.
После Даниел дойде при Лус. Тя затвори очи и остави лекото докосване на близостта му да я стопли. Вдъхна присъствието му, щастлива, че е у дома. Не у дома в „Шорлайн“, а усещането за дом, което Даниел й създаваше. Дори когато се намираше на най–странни места. Дори когато връзката им беше пълна каша.
Каквато изглеждаше сега.
Той все още не я целуваше, дори не я вземаше в обятията си. Тя се изненада, че искаше той да направи тези неща, дори след всичко, което беше видяла. От отсъствието на докосването му изпита болка дълбоко в гърдите. Когато отвори очи, той стоеше там, само на сантиметри разстояние, разглеждайки задълбочено всяка частица от нея с виолетовите си очи.