— Дори и против волята на партньорите? — със скрежовит глас запита непознатата.
— Населението непрекъснато намалява — каза механикът. — Волята няма нищо общо.
— В размножителната палата записват родословието на децата така, сякаш става дума за домашни животни! — извика Тиан.
— В това ли се е превърнал светът? — каза непознатата. — Няма ли вече романтика?
— Романтиката няма нищо общо с чифтосването — поучително каза Ниш. — Чифтосването е дълг, любовта е единствено страст, неподдаваща се на контрол.
— Ти страст ли си изпитвал към Тиан? Или може би твоята похот е била единствено дълг? Продължи историята си, Тиан.
Занаятчията обясни как Джоейн открил странния кристал в мината — кристал, който самостоятелно изтеглял енергия от полето, без да трябва да бъде събуждан. После Тиан описа бягството си.
— Минис се свърза с мен, когато бях пленена по време на снежна буря и умирах от студ. Той ми разказа за геомантията, най-мощната магия от всички.
— Недобросъвестно наивен младеж — отбеляза непознатата. — Цяло чудо, че си оцеляла.
— Той ме научи как с помощта на кристала да използвам геомантията. Аахимите, които бяха с Минис, нарекоха кристала амплимет и…
— Амплимет? — Старицата отново се вкопчи в стената.
Тиан кимна.
— За благодарност им обещах помощта си. Те ме помолиха да отнеса кристала тук, в Тиртракс. Пътуването ми беше дълго и трудно. По пътя дори бях заловена от лиринксите, които ме принудиха да им помагам в…
Тук гласът й трепна. Самата Тиан също бе прободена от тръпки.
— Изпитвам ужасна абстиненция, когато кристалът ми бъде отнет. Поне така беше преди отварянето на портала. Врагът се възползва от тази слабост, за да си осигури съдействието ми в експериментите с плътоформиране.
Тя разказа за случилото се по време на пленничеството й, включително за нилатла.
— Накрая успях да избягам и да донеса кристала тук.
— Тук? — дрезгаво повтори непознатата.
— Минис ми каза да го предам на аахимите, които ще намеря, но градът се оказа изоставен.
— Не е изоставен — каза матахът. — Всички аахими се отправиха към другия ни град — Щасор. Войната се доближава все повече и бе организирана среща, касаеща това. Те няма да се върнат по-рано от догодина, пътуването е дълго и опасно.
— По времето, когато пристигнах — продължи Тиан, — аахимите в Аахан бяха прекалено слаби, за да използват кристала. — Тя погледна към Ниш, сетне извърна очи. — Трябваше да ги спася. Те ми казаха как да сглобя устройство, което да отвори двер между световете ни. С помощта на амплимета го задействах и отворих портала.
— Отворила си двер между Сантенар и Аахан? — възкликна възрастната жена. — Сама?
— Да — тихо потвърди Тиан.
— Къде е сега това устройство?
Тиан се приближи до нея и прошепна в ухото й, без да откъсва очи от Ниш.
— В залата край големия стъклен гонг.
Непознатата кимна и й направи знак да продължи.
— Извърших тестовете, които те ми казаха, и се свързах с Минис. Порталът се отвори, но от него започнаха да изникват конструкти.
Тя описа изящните метални машини и начина, по който се носят над земята.
— Зная всичко за конструктите — нетърпеливо я прекъсна матахът. — С очите си видях първия сглобен. Колко бяха?
— Не зная — рече Тиан. — Със сигурност бяха хиляди. Всеки от тях бе приютил поне по десетина души.
— Бяха над единадесет хиляди — обади се Крил-Ниш. — Броих редиците, когато излизаха от склона. Отправиха се към низините, за да започнат нашествието си срещу Сантенар. Ти предаде цял един свят, Тиан.
Непознатата изглеждаше пребледняла.
— Трябва да седна.
Тя се отпусна на пода, положила глава върху коленете си.
— Аз също бях предадена — горчиво каза Тиан. — Трябва да са планирали инвазията от дълго време, защото изграждането на подобна флотилия би отнело десетилетия. Те ме използваха и убиха малката Хани, която през живота си не бе наранила живо същество. — По бузите й потекоха сълзи. — А Витис ми предложи пари за компенсация! — Занаятчията се обърна към възрастната жена. — Това бе най-оскърбителното от всичко!
— Искал е да изплати репарации — отвърна матахът. — Как се случи? Заплашила си ги по някакъв начин?