— Как бих могла да застраша единадесет хиляди конструкта? — извика Тиан. — Хани умря, защото те бяха изплашени. Аахимите са лъжци и измамници, плашливи като зайци.
Възрастната жена присви устни.
— Може да ги наричаш страхливци, макар повече да ми звучи като инцидент. Но знай това, Тиан: да оспорваш честността ни е смъртна обида, която никой аахим не би се поколебал да оспори със сила.
— Те напълно умишлено и спокойно ме заблудиха за намеренията си и за дверта. Казаха ми, че са само няколко хиляди. Лъжа. Казаха…
— Трябва да има обяснение — бързо каза старицата. — Кажи ми, овладели ли са всички тайни на изчезналия конструкт на Рулке? Видя ли летящи машини?
— Не. — Тиан обърса сълзите си. — Всички конструкти се носеха ниско над пода. Витис ме нарече некомпетентна глупачка — след всичко, което бях сторила за тях. А Минис просто ми обърна гръб. И всички те си отидоха.
— Понякога сме арогантни — призна матахът, — но рядко груби. Единствено ако бъдем провокирани. Кои бяха предводителите?
— Срещнах само трима. Триор от клана Натаз, Луксор от клана Измак и Витис. Свързана ли си с тях?
— Аахимите на Сантенар не се делят на кланове. Иначе моят клан е Елѝнор. Носи името на най-известната ни предтеча. Мнозина от този клан имат червени коси.
— Видях червенокоси — рече Тиан.
— Това е добре. Отново ще видя родствениците си. Ами Витис? Той не посочи ли клана си?
Изглеждаше, че старицата вече знае отговора на питането си.
— Назова го Интис. Първи клан.
— Интис.
— Да. Но при отварянето на дверта целият му клан бе изгубен в празнотата. Останаха само той и Минис. Витис обвини мен за станалото. Той е зъл и жесток човек.
Очите на матаха блеснаха.
— Клан Интис винаги е бил на първо място във всяко едно отношение. Техни представители са ни повеждали най-често, понякога към бедствие. Тензор беше такъв: велик водител, но със склонност към безразсъдство. Значи казваш, че порталът се е объркал?
— Витис каза, че съм се объркала и съм била построила приспособлението огледално. Но аз последвах инструкциите точно. Образът все още е запечатан в паметта ми.
— Огледално? Доколкото помня, в Историите ни се споменава нещо подобно. Лявото в Аахан тук е дясно. На пръв поглед посоките на въртене е трудно да бъдат различени. Но този проблем е бил известен на древните. Витис е трябвало да прояви по-голяма предпазливост, докато ти е давал инструкции. Но дори и това ми се струва недостатъчно, за да предизвика подобна авария.
Тиан започна да преравя спомените си от този отвратителен ден. Струваше й се, че има и нещо друго, ала не можеше да определи какво точно. Дали в крайна сметка тя не бе сбъркалата, осъждайки хиляди на смърт?
— По-късно ще го погледна — тръсна глава непознатата. — Загубата на Първия клан трябва да е била съкрушителна за Витис и сериозен удар за останалите кланове, макар между тях да цари съревнование. Боя се, че не предстоят добри неща. Той взе ли амплимета?
— Не. Витис каза, че кристалът бил или покварен от мен, или от дверта. Мисля, че се страхуваше да го използва.
— Поне тук е демонстрирал разумност — каза възрастната жена, свивайки крайчетата на устните си. — И какво стана после?
— Витис каза, че им предстояло да завземат свят и поведе конструктите по склона на планината.
Матахът отново седна и се замисли.
— Над нас надвисва гибел, а само аз съм тук, за да я спра. Още преди планината да се разтърси, усетих набраздяването на полето. Опитах се да не му обръщам внимание. И бях толкова близо. Бях поела на път.
Последва мълчание. Ниш беше този, който зададе въпроса.
— Къде си отивала?
— Бях поела към Кладенеца.
— Към кладенеца? — повтори механикът.
— Кладенецът на живота и прераждането. Кладенецът на съдбата. Отивах към Кладенеца на ехото.
— Възнамерявала си се да се самоубиеш? — презрително каза Ниш. — Колко нищожно!
В яростната бързина, с която възрастната жена се изправи, нямаше и следа от старост.
— Как смееш да ми налагаш изкривените си ценности, проточовеко? Ние с теб дори не сме от един и същи вид.
Ниш се отдръпна назад.
Тиан неволно потръпна, защото беше много студено. Матахът допря длан до стъклото, което се плъзна обратно, за да затвори процепа.
— Уви, сега не мога да отида. Нито мога да бъда на три места едновременно. — Тя започна да обхожда полусферичната стая. — Как се озова тук?