— Юлия! — изрева Крил-Ниш: — Ще умра!
Юлия отново изникна до него, колебливо хвана ръката му, сетне я пусна. Устата й бе широко отворена. Очите й все така бяха прикрити с маска от тъмна материя.
— Помогни ми! — Грубите каменни стени натрошиха крясъка му.
С мълниеносно движение дребната жена го сграбчи за колана и започна да дърпа назад. За момент тримата останаха да се олюляват на ръба, уравновесени под еднакво отчаяние с различни цели. Но това трая само миг — с мощно дръпване механикът повлече Тиан назад. Той и Юлия паднаха на земята под Тиан.
Занаятчията скочи първа, избегна стрелналата се ръка на Ниш и побягна, раздирана от мъка, че е принудена да изостави Хани.
— Спри я, Юлия — ревна механикът, но спътничката му не помръдна.
Сега Тиан не можеше да удържа сълзите си. Трябваше да избяга без сестра си — иначе не би могла да се отскубне от упорития Ниш.
Тя бягаше без посока. Посоката нямаше значение, всички пътища отвеждаха към един и същи край.
Занаятчията не спря, докато не изчерпа и последния остатък от силите си. Когато се натъкнеше на разклонение от няколко коридора, винаги поемаше по средния. Когато достигнеше стълбище — а това се случваше често — тя неизменно се изкачваше. Докато не дойде моментът, в който й бе невъзможно да продължи. Имаше усещането, че краката й са омекнали като преварени. Тичането й премина в бяг, бегът преля в изтощено тътрузене. Чувстваше езика си като ремък.
Трябваше да се е изкачила високо в града. От умора и обезводняване се чувстваше замаяна. Главата й пулсираше болезнено. Вдишванията й не смогваха да донесат кислородно задоволство. Силите я напуснаха на върха на поредното преодоляно стълбище — след като буквално пропълзя последните му стъпала, Тиан се отпусна на площадката край него. Крайниците й бяха едновременно натежали и прилепени към пода. Дрехите, които с такова трепетно желание бе подбирала за предстоящата среща с Минис, бяха сведени до кървави парцали. Обърнала отпуснатата си глава към стълбището, тя зачака съдбата си.
Не й се наложи да чака дълго. Допряното й до пода ухо долови първите стъпки на Ниш — в тях също се долавяше умора, но въпреки това упорито не нарушаваха ритмичността си. Скоро кръглата му глава с лепнещи от пот къдрици изникна над пода. Последваха грозното лице и широките рамене. Той бе стиснал устни, но при вида й тази му мимика на решителност бе заменена от хищническа усмивка.
— Само да знаеш, Тиан, с каква наслада ще наблюдавам делото ти.
Две
Ниш приличаше на генерал, успял с един замах да превърне очертаващо се поражение в победа. Самодоволството му я отвращаваше. Ала Тиан имаше сили единствено да мести очите си.
Този път механикът не допусна рискове — той грубо я обърна по корем и стъпи върху китката и врата й, за да й върже ръцете с парче връв.
— Само как ще си платиш! — изръмжа той. — Гнусна предателка. Ще плащаш до края на жалкия си живот. Изправи се!
Тиан бе прекалено изтощена, за да се подчини. И не каза нищо — тя действително беше предала света си.
Крил-Ниш я срита в ребрата с ботуша си.
— Изправи се, занаятчия.
Тя се напрегна в опит да се надигне, ала не успя. Но изтощението не й пречеше да види, че от някогашните му чувства към нея не е останала и следа. Те бяха изцяло заменени с презрение.
— Отвращаваш ме — изстреля Ниш през зъби. — Ненавиждам те с всяка костица на тялото си. Заради теб баща ми е осакатен.
Дори и да поискаше, Тиан не би могла да забрави отвратителната битка на ръба на платото, където перквизитор Джал-Ниш Хлар едва не бе разкъсан жив от лиринкс. Ноктите на иноземното създание бяха разсекли гърлото, гърдите, ръката и лицето му.
Със силно дръпване на въжето механикът я изправи на крака и я задържа с помощта на опъна. Пламнала от срам, Тиан осъзна, че през разкъсаната блуза се виждат гърдите й, ала Ниш не обърна никакво внимание на гледката. Именно това окончателно убеди занаятчията, че с нея е свършено.
— И не се опитвай да ми се умилкваш. — Той приближи лицето си до нейното. — След като видях гибелта, която ти доброволно покани в света ни, не се надявай на милосърдие. Върви! — Той я дръпна към стълбището.
— Не мога да сляза — залитна Тиан. — Ще падна.
Крил-Ниш Хлар се огледа и забеляза друго стълбище в далечината.