Никой не отвърна. Тиан косо погледна към Ниш, който смръщен наблюдаваше непознатата.
— Коя си ти? — отвърна той.
Жената насочи ледните си очи към него.
— Аз съм матах. Аз съм Тиртракс.
— Какво правиш в това лиринкско гнездо?
Смехът й я накара отново да изглежда млада. Тиан потисна усмивката си. Ниш не беше толкова умен, колкото се опитваше да се покаже.
— Тиртракс е най-големият аахимски град на Сантенар. Той наброява повече от три хилядолетия. През цялото това време нито един лиринкс не е навлязъл зад вратите му. Нито някой непоканен човек. Аз съм матахът на Тиртракс. Обяснете присъствието си.
Ниш дръпна въжето тъй силно, че Тиан отново падна.
— Какво става тук? — Пръски от слюнката му заляха лицето на занаятчията. — На кого си ни предала, занаятчия?
— Освободи я. — Думите на матаха бяха остри и студени като късчета лед.
— Не се меси, дъртачке!
Юлия изпищя, когато непознатата разпери ръце и бавно доближи длани. От показалците й излетя златисто мехурче, понесло се към челото на механика. Ниш се вцепени и се тръшна на колене, прехапвайки езика си. Алена капчица кръв натежа върху долната му устна.
— Помолих те да я освободиш — меко каза жената. — Бъди така добър да го сториш.
Юлия сви пръсти, сякаш готова да се нахвърли отгоре й и да й издере очите. Макар все още да беше сърдита на Ниш, тя нямаше да търпи някой да го напада. Тиан се затрудняваше да осмисли начина, по който Крил-Ниш се бе сдобил с такава преданост.
Матахът се обърна към Юлия, протегна ръка и се усмихна.
— Няма да го нараня, малка моя.
Юлия утихна, объркана. Погледна към старицата, към Ниш, после обратно към нея.
— Помогни ми, Юлия — изхриптя механикът.
— Дай ми ръка — каза непознатата.
Дребната жена изглеждаше едновременно ужасена и възторжена, докато бавно протягаше мъничката си длан. Дългите пръсти се обвиха около нея и я задържаха дълго, преди да се отдръпнат. Юлия въздъхна и сведе глава, усмихвайки се загадъчно.
— Юлия! — кресна Ниш и напрегна сили срещу невидимите и неосезаеми окови, но тя не му обръщаше внимание.
Леко движение на дългите пръсти му върна свободата. Едно подканящо кимване на сиво-червени коси го накара да пристъпи към развързването на Тиан. По движенията на механика изглеждаше, че всяка кост го боли. Освен това изглеждаше много уплашен — което достави известно удовлетворение на занаятчията.
— За какво предателство ставаше дума? — попита матахът.
— Попитай нея! — процеди Крил-Ниш Хлар. — Тя продаде света ни. Отвори двер, през която нахлу армия конструкти.
За момент непознатата залитна и трябваше да протегне ръка към стената.
— Конструкти? Двер? Затова ли планината се разтърси вчера? Обяснете, човеци! Кои сте вие и откъде идвате?
Тиан представи себе си и останалите, а после със заекване опита да обясни:
— Аз бях занаятчия във фабриката близо до Тикси…
— Дошла си доста далеч от дома, занаятчия.
Тиан призна това.
— Аз изработвах контролери за нашите кланкери. Това са бронирани самоходни машини с осем крака и…
— Зная какво са кланкерите. Но какво общо имат контролерите ти?
— Моите контролери бяха най-добрите. — Тя го каза без никаква гордост. — Виждам полето особено ясно и това ми позволява да настройвам хедроните изключително фино. Неотдавна започнах да получавам странни кристални сънища. Присънваше ми се младеж, който отправяше зов за помощ, защото родният му свят загивал. Казваше се Минис.
— Минис! — остро я прекъсна матахът. — Това е аахимско име. При това древно.
— Аахан умираше — каза Тиан — и Минис загиваше заедно със света си.
— А сега ние също ще загинем заради глупостта ти — не се сдържа Ниш. — Ако беше изпълнила дълга си…
— Аз изпълнявах дълга си — студено отвърна тя. — Преди ти, побеснял от немислимия ми отказ да откажа да спя с теб, да се съюзиш с онази разгонена повлекана Иризис и двамата да осигурите изхвърлянето ми от фабриката.
Старицата отново насочи ледения си поглед към Ниш, който се опита да издържи на втренчването й, но не успя, изчерви се и сведе очи.
— Дълг на всеки един от нас е да си намери брачен партньор — изрецитира той, — за да бъдат заменени онези, които отдават живота си във войната.