През полянката прекоси заек, като скачаше надалеч, за да скрие следите си. Но лисицата сякаш не го забеляза. Вървеше бавно и замислено. Гърбът й бе покрит със скреж. Изведнъж тя се спря край гората, погледна селото и дрезгаво излая…
После отиде при киселицата и като засити глада си, мушна се в своята дупка и заспа, свита на кълбо…
От време на време трепваше и тихичко скимтеше. Струваше й се, че е в обора. Ето иде селянинът с фенера, гони я голямото рунтаво куче…