Но мърморенето не престана, защото роботите взимат пример за всичко от хората. Положението можеше да излезе извън контрол, ако Фласуел не беше получил заедно с новата си доставка от храни и един лъскав каталог от „Обществото на сръндаците“.
Той с удоволствие го разтвори върху грубата си пластмасова маса и под светлината на голата крушка започна да го разглежда. Какви чудеса имаше само в него за жител на толкова изолирано място! Растения за домашна дестилация, изкуствени луни, преносими солидовизори и…
Фласуел обърна страницата, прочете я, хлъцна от изненада и пак прочете. Там пишеше:
Пионери, защо да понасяте проклятието на самотата? Защо да носите сами на плещите си човешкия товар? «Обществото на сръндаците» за първи път ви предлага ограничен избор на булки за първопроходци!
Моделът булка за първопроходци на «Обществото на сръндаците» се избира внимателно по сила, адаптивни възможности, подвижност, упоритост, пионерски умения и разбира се, известна представителност. Тези момичета са пригодни за всяка планета, тъй като притежават сравнително нисък център на тежест, кожа, съответно пигментирана за всякакъв климат, и къси, здрави пръсти и нокти. На външен вид са пропорционални и приятно оформени, качество, което трудовият пионер ще оцени напълно.
Моделът на «Обществото на сръндаците» се доставя в три основни размера (виж спецификацията по-долу), които могат да задоволят вкуса на всеки мъж. След получаване на вашата заявка ние ще замразим поръчаната от вас булка и ще ви я изпратим с третокласен транспортен кораб. По този начин таксата ви за експресна доставка ще бъде минимална.
Защо не си поръчате една булка още днес?“
Фласуел повика Гунга-Сам и му показа рекламата. Роботът мълчаливо я прочете, а след това погледна господаря си в очите.
— Точно това е, ефенди! — каза старшият.
— Така ли мислиш? — Фласуел се изправи и започна да се разхожда нервно из стаята. — Но аз нямах намерение да се женя още. Тоест не знам каква ще е тази женитба. Откъде да знам дали ще ми хареса?
— За мъжа човек е редно да си има и жена човек.
— Да, но…
— Освен това дали не замразяват и свещеник, за да извърши церемонията?
По лицето на Фласуел се появи усмивка, когато обмисли лукавия въпрос на слугата си.
— Гунга-Сам — каза той, — както винаги, ти разбра същността на нещата. Предполагам, че има кратко отлагане на церемонията, докато човек реши. Иначе ще бъде доста скъпичко да замразяват и свещеника. И никак няма да е зле да има жена тук наоколо, която да заработва и своя дял.
Гунга-Сам успя да изобрази загадъчна усмивка.
Фласуел седна до масата и написа заявка за булка — модел „граничен“. Поиска да бъде дребна, тъй като смяташе, че и това му е достатъчно. Даде поръчката на Гунга-Сам да я изпрати по радиото.
Следващите няколко седмици на Фласуел бяха изпълнени с радост и той започна да оглежда с нетърпение небесата. Роботите усетиха този дух на очакване. Безгрижните им вечерни песни и танци бяха прекъсвани от шепот и тайно веселие. Те непрекъснато питаха Гунга-Сам:
— Кажи, старши! Как ли ще изглежда новата Жена господарка?
— Не е ваша работа — казваше им Гунга-Сам. — Това е грижа на хората, а вие, роботите, няма защо да се занимавате с нея.
Но всъщност и той оглеждаше небето с нетърпение, както и всички останали.
През тези седмици Фласуел често мечтаеше за добродетелите на Жената пионер. Колкото повече мислеше, толкова повече му харесваше тази идея. Той не иска някоя красива, безполезна и безпомощна жена! Колко приятно ще бъде да си има весела, практична и нисичка съжителка, която да готви, пере, подрежда, да ръководи роботите, да шие дрехи, да прави сладкиши…
Така си мечтаеше той и изгризваше ноктите си до живеца.
Най-после товарният кораб проблесна на хоризонта, кацна, стовари един голям сандък и отлетя към Амира IV.
Роботите донесоха сандъка на Фласуел.
— Вашата булка, господарю! — завикаха те триумфално и вдигнаха масльонките си във въздуха.
Фласуел веднага даде половин ден почивка и скоро остана сам в хола си с големия фризер, надписан с „Да се транспортира внимателно! Съдържа жена!“
Той натисна бутоните за размразяване, изчака необходимия час и отвори капака. Вътре имаше друг фризер, който изискваше два часа за размразяване. Той изчака нетърпеливо, като се разхождаше напред-назад из стаята и изгризваше остатъците от ноктите си.
Най-после моментът настъпи. С треперещи ръце Фласуел вдигна капака и видя…