— На всички ли? — попита много тихо Шийла.
— Мисля, че говоря от името на всички роботи на този планетоид, които те обожават. Мисля, че твоето място е тук, Шийла.
Момичето мълча дълго, а вятърът шумолеше из клоните на дърветата и бърчеше повърхността на езерото.
Най-накрая тя проговори.
— А ти също ли мислиш, че моето място е тук?
Фласуел бе погълнат от изключителната й красота, почувства се загубен в бездната на погледа й. Той се задъха, докосна ръката й и пръстите му се свиха.
— Шийла…
— Да, Едуард…
— Скъпи влюбени — изграчи един рязък метален глас. — Тук сме се събрали…
— Не сега, глупак такъв! — изплака Шийла.
Роботът за бракосъчетания застана пред тях и заговори нацупено.
— Колкото и да ми е неприятно да се намесвам в човешките работи, моите уреди ми казват, че трябва да го направя. Според моя начин на мислене физическите контакти са безсмислени. Само заради опита аз допрях устни до един робот шивачка. И заради труда, който си бях направил, получих само счупен зъб. Някога си мислех, че изпитвам нещо. Някакво електричество, което ме караше да треперя и да сънувам различни геометрични форми. Но когато се прегледах, установих, че се е обелила изолацията на един от проводниците на захранващото ми устройство. Следователно емоцията е била въображаема.
— Нахално, проклето роботче — изръмжа Фласуел.
— Извинете ме за намесата. Само се опитвам да обясня, че намирам инструкциите си за глупави. Според тях аз трябва да предотвратя всеки и всякакъв физически контакт, докато не бъде изпълнена церемонията по бракосъчетанието. Но какво да се прави? Такива са заповедите ми. А сега мога ли да започна?
— Не! — каза Шийла.
Роботът вдигна рамене с фатално примирение и се плъзна под клоните на дърветата.
— Не мога да понасям робот, който не си знае мястото — измърмори Фласуел. — Но нямам нищо против.
— Какво?
— Така е — продължи Фласуел напълно убедено. — Ти не само не си по-лоша от която и да било жена на пионер, но си и много по-красива. Шийла, ще се омъжиш ли за мен?
Роботът, който се повърташе под клоните, сега се насочи услужливо към тях.
— Не — каза Шийла.
— Не ли? — повтори Фласуел с неразбиране.
— Чу ме добре. Не! В никакъв случай!
— Ама защо? Ти се приспособи толкова добре тук, Шийла. Роботите те обожават. Никога не съм ги виждал да работят толкова добре.
— А пък мен не ме интересува твоя планетоид. И освен това ти изобщо не ме интересуваш. Аз ще отида на Сринигар V, където ще бъда глезена съпруга на пашата на Срай!
Те се гледаха в очите, Шийла, побледняла от яд, а Фласуел, почервенял от смущение.
Роботът за бракосъчетания пак започна:
— Скъпи влюбени…
Шийла се извъртя и хукна към къщата.
— Нищо не разбирам — търпеливо заговори роботът за бракосъчетания. — Всичко това е много объркващо. И кога ще бъде извършена церемонията?
— Никога — изръмжа Фласуел и също се насочи към къщата, сключил яростно вежди.
Роботът се поколеба, въздъхна металически и забърза след ултра луксозния модел булка.
Цялата нощ Фласуел прекара в стаята си, като пиеше непрекъснато и си мърмореше сам. Малко след зазоряване верният Гунга-Сам почука и се вмъкна в стаята.
— Жени! — изсъска към слугата си Фласуел.
— Моля?
— Никога няма да ги разбера — каза Фласуел. — Тя ме подведе. Аз мислех, че иска да остане тук. Мислех, че…
— Мислите на Човека са объркани и тъмни — каза Гунга-Сам. — Но в сравнение с тези на Жената те са кристално ясни.
— Откъде пък го измисли това? — попита Фласуел.
— Това е една стара роботска поговорка.
— Ех, вие, роботи. Понякога се чудя дали наистина нямате души.
— О, нямаме, господин Фласуел, господарю. Това е специално записано в нашата спецификация за производство. Роботите трябва да бъдат произвеждани без душа, за да им се спестят страдания.
— Много умно правило — съгласи се Фласуел. — Би трябвало понякога да се прилага и за хората Е, да върви по дяволите тая… Ти какво искаше?
— Дойдох да ви съобщя, господине, че товарният кораб каца.
Фласуел побледня.
— Толкова скоро? Значи ми носи новата булка!
— Без съмнение.
— И ще откара Шийла към Сринигар V?
— Със сигурност, господине.
Фласуел изпъшка и се хвана за главата. После се изправи.
— Добре, добре — каза той. — Ще ида да видя дали тя е готова.
Той намери Шийла в хола да наблюдава кацането на товарния кораб.
— Желая ти всичко най-хубаво, Едуард — каза тя. — Надявам се новата булка да оправдае очакванията ти.
Корабът кацна и роботите започнаха да разтоварват един голям сандък.