— Облеклото ми, бижутата, обувките, козметиката, фризьорът ми…
— Ама…
— Ще искаш да изглеждам добре, когато отиваме на гости, скъпи — каза Шийла. — Все пак Ситера III е само на петнайсет дни полет. Преди да дойда тук, проверих.
Фласуел закима покорно. От съпруга модел ултра супер делукс трябваше да се очаква такова нещо.
— Хайде! — каза Шийла на робота по бракосъчетанията.
Роботът не отговори.
— Хайде де! — извика му и Фласуел.
— Съвсем сигурни ли сте? — нацупено проговори роботът.
— Да! Започвай!
— Просто не мога да разбера — произнесе роботът. — Защо точно сега? Защо не през миналата седмица? Само аз ли съм с всичкия си тук? О, добре де. Скъпи влюбени…
И най-после церемонията беше проведена. Фласуел обяви три дни празници и роботите пяха, танцуваха и празнуваха по техния безгрижен маниер.
След това животът на Шанс се промени напълно. Семейство Фласуел започна скромен социален живот. Посрещаше гости и посещаваше други семейства за по около петнайсет-двайсет дни на Ситера III, Там и Рандико I. Но през другото време Шийла беше незаменима пионерска жена, обичана от роботите и обожавана от съпруга си. Роботът по бракосъчетанията, следвайки сборника си с инструкции, се проявяваше като счетоводител и иконом, умения, за които умът му бе особено добре приспособен. Често казваше, че ако не е той, това място просто ще се разпадне.
А роботите продължаваха да извличат торий от планините, плантациите с дир, олдж и смис процъфтяваха, а Фласуел и Шийла споделяха отговорността за тежкия товар на Човека.
Фласуел продължаваше да превъзнася предимствата на пазаруването от „Обществото на сръндаците“. Но Шийла знаеше, че истинското им предимство беше в притежанието на старши робот като верния и без душа Гунга-Сам.