Плъм Сайкс
Тези луди, луди глезли
1.
Бергдорфските блондинки са явление, нещо, уверявам ви, като лудост в Ню Йорк. Абсолютно всяка жена иска да е такава, но всъщност е tres трудно. Няма да повярвате какво посвещаване е необходимо, за да си разкошно, светлокосо, с идеална кожа нюйоркско момиче, с живот, по-бляскав, отколкото сте в състояние да си представите. Честна дума, изискват се огромни усилия, сравними само с, да кажем, научаването на иврит или отказването на цигарите.
Като начало е истинско мъчение да докараш цвета на косата. Всичко започна от най-добрата ми приятелка Джули Бергдорф. Тя е образец за нюйоркско момиче, защото да си впечатляваща, слаба, русокоса наследничка на универсални магазини е най-шикозното нещо, което можеш да си в този град. Някой чул, че ходила в „Бергдорф“ при Ариет да си боядисва косата още като ученичка в гимназията. Явно го е споделила с личната си консултантка в „Келвин Клайн“, която пък го казала на останалите си клиентки. Както и да е, в определени кръгове се разнесла мълвата, че Джули изрусявала косата си точно на всеки тринадесет дни, и изведнъж всички закопнели да са тринадесет дневни блондинки. Косата не бива да е жълта, а много бяла, като на Каролин Бисет Кенеди (К.Б.К.). Тя е иконата, на която трябва да се подражава. Удоволствието е доста скъпо. Ариет взима по 450 долара за повърхностно изсветляване, ако успееш да се вредиш, ала това обикновено е невъзможно.
За бергдорфските блондинки (ББ) се говори и клюкарства непрекъснато. Щом отвориш списание или вестник, попадаш на материал за най-новата романтична драма на ББ или за последната им мания (в момента това са роклите с ресни на „Мисони“). Но понякога клюките са най-достоверната информация за самата теб или за всичките ти приятелки, особено в Манхатън. Винаги си повтарям: „Защо да вярвам на себе си, когато клюките ще кажат на moi цялата истина за moi?“
Както и да е. Според хорските приказки аз съм бълбукащо като шампанско момиче, което снове из града и непрекъснато си живее живота, като ходи по купони, ако така си представяте идеалния живот. Никога не съм го споделяла с никого, но понякога преди купон се поглеждам в огледалото и виждам насреща си напълно омаломощено същество. Чувала съм, че почти всички момичета в Манхатън страдат от това състояние. Те също никога не си го признават. Джули понякога е така изтощена, че не успява да излезе от апартамента си в „Пиер“ навреме, за да пристигне в точния час, където се е уговорила.
Всички си въобразяват, че ходенето по купони е най-добрият начин на живот, който можеш да водиш тук. Истината е друга — съчетава ли се с ходене на работа, то е доста изтощително занимание, но никой не смее да го произнесе на глас, за да не излезе, че е неблагодарник. Всички в Ню Йорк постоянно повтарят: „Всичко е върхът!“, дори да гълтат в момента „Золофт“ срещу депресията си. Същевременно има и много положителни страни. Например никога не се налага да плащаш за важни неща като маникюр, педикюр, изсветляване на косата или оформянето й със сешоар. Лошото е, че хората, от които зависиш, понякога превръщат в пълен хаос светския ти живот. Повярвайте ми — ако детето на дерматолога ти не го приемат в епископалната църква, той денонощно ще те тормози по телефона.
Или друг пример: миналия вторник ходих при приятелката си Мими, в дома й на Шестдесет и трета и „Медисън“, за „съвсем скромно и непретенциозно събиране по случай предстоящото раждане. Ще бъдем само момичетата, за да се видим“, както каза тя. Имаше по трима прислужници на гостенка, ръчно изработени розови бисквитки от „Пайярд патисри“ на „Лексингтън“ и шоколадови пури от „Фошон“. Беше толкова непринудено, колкото коронясването на кралска особа. Никой нищо не хапна, какъвто е протоколът за събирания по повод на предстоящи раждания в Ист Сайд. Тъкмо влязох през вратата, и звънна мобилният ми телефон.
— Ало? — обадих се.
— Трябва ти изсветляване! — извика отчаян глас.
Обаждаше се Джордж, моят фризьор. Прибягвам до услугите му, когато не успея да се вредя при Ариет, а това е почти през цялото време, тъй като тя е постоянно заета с Джули.
— В Аризона ли си? — попитах аз.
(Всички казват Аризона вместо Център за лекуване на зависимости. Много фризьори от Ню Йорк посещават Аризона почти всеки месец.)
— Току-що излязох оттам — отвърна Джордж. — Ако не станеш русокоса, ще бъдеш много самотно момиче — продължи той почти разплакан.
Човек очаква фризьор като Джордж да е наясно, но се наложи да му обясня подробно, че брюнетка като мен не може да стане блондинка.
— В Ню Йорк може — не се предаваше той. Пропуснах церемонията в библиотеката по отварянето на подаръците за бъдещото бебе, защото се наложи с Джордж да обсъдим различните типове зависимости и да изслушам какви неща е научил по време на лечението — от сорта на: „Говори каквото мислиш и мисли каквото говориш, без да забравяш неизменно да се придържаш към това правило“. Всеки път, когато Джордж се лекува от зависимостите си, започва да говори все повече и повече като Далай Лама. По мое мнение, ако фризьор ще те обсипва с някакви мъдрости, редно е да са свързани предимно с косите. Както и да е, никой не прие поведението на Джордж за странно, защото на всички в Ню Йорк, докато са на светско събиране, им се обаждат специалистите им по разкрасяване. Извадих късмет, че не бях сред гостите, когато Мими е отворила моя подарък, който представляваше набор от книгите на Биатрикс Потър. За малко да пометне, защото книгите бяха повече, отколкото някога е прочела. Сега знам защо на такива събирания повечето момичета поднасят модни бебешки дрешки от „Бонпойнт“ вместо литература.