— Непременно го направи. Така всички ще се повеселим на купона, а на теб може да ти се отвори парашутът да преспиш с него.
— Джули, престани! Имаш ли „Амбиен“? — попитах я. Усещах как за нищо на света нямаше да заспя без помощта на химията.
— Разбира се.
Джули затършува с ръка по пода до леглото си. Намери малко пластмасово шишенце, отвори го и ми подаде бледооранжевото хапче.
Пъхнах го в устата си и го глътнах с малко вода. Какво блаженство е да лежиш върху мамината колосана калъфка за възглавница от ирландски лен, помислих си аз.
— Сложи това — нареди Джули на следващия ден и ми подаде бледорозова копринена рокля, украсена с дантели.
Отстрани имаше сексапилна цепка; беше напълно неподходяща за английско градинско парти.
— Ще облека роклята от „Баленсиага“ — възразих аз.
— Не бива! Всички вече са носили такива — въздъхна Джули. — Освен това с нея едва ли ще заловиш типа със замъка.
Доколкото не възнамерявах да заловя типа със замъка, реших, че не ми пука. А и си помислих, че ако, докато връщам кутийката, изглеждам пленително, показвайки част от крака си, Чарли няма да ми е толкова сърдит. Винаги съм смятала за редно при възможност да разсейваш един мъж с прийомите на модата. Поех розовата рокля и я облякох. Наближаваше един часът и трябваше да се появим сред гостите.
— Изглеждаш готова за схрускване — похвали ме Джули. Самата тя изглеждаше така в костюма си с цвят на шамфъстък.
— Благодаря. — Тайно пъхнах в чантичката си кутийка за хапчета. — Хайде да вървим, иначе мама ще полудее.
— Скъпа! Насам!
Мама махаше на Джули и мен от сенчестия ъгъл на шатрата в края на градината. Тържеството по случай рождения ден на татко беше в разгара си и олицетворяваше идеалната картина на провинциалния живот в Англия. Навсякъде по моравата гостите стояха на малки групички, отпиваха шампанско и видимо се забавляваха. В интерес на истината мама се беше справила страхотно. Имаше в изобилие дървени пейки, където да се сяда, а по масите — стъклени съдове, пълни с градински цветя. Около татко, облечен в любимия си раиран костюм, се тълпяха дългокраките дъщери тийнейджърки на приятелите му. Точно според предвижданията на мама слънцето печеше жарко все едно си в Палм Бийч. Ако не се чувствах така напрегната, мина ми през ума, страшно щях да се забавлявам.
Джули и аз взехме по чаша шампанско и тръгнахме към мама. Беше облечена във вече споменатия кремав костюм и с шапка в същия тон. (Както вероятно се досещате, мама не пропускаше случай да си сложи шапка.) Изглеждаше малко натруфена, но същото важеше за мен и за Джули. Повечето гостенки носеха сламени шапки и древни следобедни рокли, каквито обикновено обличат представителките на английското висше общество на градински партита.
— Господи — промълви Джули, докато пресичахме моравата, — тези хора не са ли чували за мода?
— Джули, англичанките смятат модата за нещо вулгарно — обясних.
— Колко тъжно — въздъхна тя и по лицето й се изписа трагично изражение.
— Скъпа, не си си сложила фон-дьо-тен — отбеляза мама.
— Не, мамо, защото е прекалено горещо.
— Джули, изглеждаш чудесно. Кой ти е правил тази великолепна рокля? — Преди Джули да отговори, мама погледна през рамото ми и възкликна: — Графиньо! — Напрегнах се. Предстоеше неловка среща. — Колко се радвам да ви видя. Шампанско?
Джули и аз се обърнахме. Видяхме Каролина да се приближава. Изглеждаше страхотно елегантна по типичния небрежен английски маниер. Носеше мъжки панталони, а на раменете й бе метнат индийски шал.
— Брук, моля те, наричай ме Каролина.
— Добре. Искаш ли шампанско, Каролина? — повтори мама сияеща.
— Здравейте, момичета — поздрави ни тя. — Със страхотни тоалети сте.
— Благодаря. И вие изглеждате прекрасно — отбеляза Джули.
— Джули, разкажи ни за сватбата си — помоли мама. — Кой ще ти прави роклята?
Въобще не успявах да се съсредоточа върху злободневните разговори. Къде беше Чарли?
— Ами всеки ден променям решението си, но в момента се колебая между Оскар де ла Рента, Валентино, Маккуин и Зак Посен. Ще реша в самия ден — обясни Джули.
— Някои от тях няма ли да останат разочаровани? — поинтересува се Каролина.
— Вероятно, но аз съм изключително глезена, страшно богата и невероятно красива, затова от мен се очаква подобно поведение — обясни със сладка усмивка Джули. Забелязала шокираното изражение на Каролина, добави: — Всичко е наред. Не ме съжалявайте. Харесвам се такава.