— Джули, не бива! Трябва да се върна — възразих аз и погледнах Чарли.
— Не го смятам за наложително — увери ме той и ме хвана по-здраво за ръката. — Оставаш при мен.
— Хайде, готини. Ще пазя майките ви да не нахълтат. Ще се видим утре — подхвърли Джули. Точно преди да тръгне да слиза по стълбището, се обърна и добави: — Между другото, Чарли, знам, че си страхотна партия, след като притежаваш половин Шотландия и всичките онези картини, но всъщност тя е страхотната находка.
Щом Джули изчезна, ние се стоварихме върху разкошното легло с балдахин от китайска коприна, а то — уверявам ви — е още по-удобно от леглата в „Четирите сезона“, от които всички се възторгват. После Чарли каза нещо tres романтично от рода как кръвната му захар силно спаднала в секундата, когато ме видял, и как често се чувствал замаян, когато е около мен. Съжалявам — ако трябва да съм искрена, — не успявах да запомня с какви красиви думи описваше състоянието си, защото моментът не ми се струваше най-подходящ за уточняване на исторически истини. Но едно нещо твърдя със сигурност: целуваше ме далеч над 976 секунди по шест различни места на тялото ми.
Както и да е, от вкусното целуване съвсем забравих да дишам — знаете, как става, когато ви целува професионалист, — а когато мозъкът ти е лишен от кислород за толкова продължително време, всичко потъва някак в мъгла и не си в състояние да си спомняш абсолютно всичко до най-малката подробност. Така че не мога да кажа какво точно стана след всичкото това целуване, но бе достойно, мисля, да пробуди угризения, защото ако беше на филм, нямаше да позволят да го прожектират никъде из Америка. Определено беше отвъд Бразилия, която смятах, че познавам толкова добре, ако разбирате какво имам предвид. Сериозно — дотогава си въобразявах, че знам всичко за Рио и Латинска Америка, но сега съм наясно колко съм била невежа. Както и да е, след всичко, предизвикващо угризения — каквито ни най-малко не изпитвах, — нали разбирате, че бях напълно изтощена?
— Да ти донеса ли нещо? — попита Чарли все едно беше Коледа или друг празник. Господи, наистина беше невероятно сладък на фона на картината над главата си. Всеки трябва поне веднъж да се люби под маслена картина. — Какво да е то?
— Всичко ли може да поискам? — попитах.
— Абсолютно.
— С удоволствие бих изпила едно „Белини“.
1. Наистина леглата с балдахин не са отвратителни. Всъщност са сто процента страхотни. (Малката златна кутийка с емайлираното капаче е под възглавницата, в случай че се питате какво е станало с нея.)
2. Никога не се променяйте за добро прекалено много. Онова, което наприказвах, че никога повече няма да се кача на ЧС, е пълна глупост.
3. Джолийн вече е омъжена, макар често да забравя този факт.
4. Полицията откри откраднатото палто от чинчила в заложна къща в Горен Уест Сайд. Валентино страшно се потресе, когато му го върнах: явно никоя актриса или светско момиче не връща взетите назаем от него стойностни дрехи.
5. Мъфи продължава да е на тридесет и осем. Следващата седмица щяла да навърши тридесет и седем.
6. Джули отлага сватбата си непрекъснато — очевидно желае да се къпе възможно по-дълго в състоянието да е сгодена.
7. Вера Уанг не се оттегли от бизнеса. Благодарение на нечувана сговорчивост от страна на принцесите от Парк авеню Джули й е обещала тя да й направи роклята.
8. Лара продължава да е травматизирана от тревога дали от „Ван Клеф“ ще я поканят на следващата си разпродажба.
9. Патрик Сакстън е оставил съобщения на шест от мобилните телефони на Джаз Конесей. Тя явно не е отговорила на нито едно.
10. Чарли даде под наем замъка на приюта за неопределен период от време. Сега всички от селцето правят всевъзможни усилия да попаднат там, включително и мама, която се опитва да принуди татко да я изостави, за да се пренесе в съседство. Междувременно съм хвърлила око на страхотен апартамент в Сохо за нас двамата с Чарли.
11. Напоследък почти през цялото време получавам хипогликемия. Състоянието изглежда ще стане хронично. Горещо го препоръчвам.
Признателност
„Тези луди, луди глезли“ нямаше да види бял свят без помощта на редица хора. Искам да благодаря на Ан Уинтур, чиято подкрепа по време на работата ми в американския „Вог“ и докато пишех тази книга, беше незаменима; на редакторите си Джонатан Бърнхам от „Маримакс букс“ и Джулиет Анан от „Викинг букс“ за талантливата им намеса и посветеност; и на Елизабет Шейнкман за това, че е такъв превъзходен литературен агент.