— Чад, казва се „шибан“ — уточних аз.
Чад така и не се научи да произнася изцяло някои думи — британски навик, който аз, макар и вече американско момиче, никога не загубих. Всъщност намирах говора му за страшно сладък, но не успявах да се въздържам да не го поправя.
— Няма нищо по-’ибано, което да е така ’ибано дразнещо, от това човек да излиза с теб!
— Е, тогава бъди щастлив, че те напускам — обявих, като гледах да не ми проличи колко съм разстроена. — Момичетата не са само тела за задоволяване.
Макар отделни неща около Чад да ми липсваха (бразилците сложиха началото на много полезни съвети за разкрасяване), с приключването на историята изпитах облекчение. Имам предвид, че той не бе докрай почтен човек. Рики Мартин всъщност е от Пуерто Рико, а не от Франция, както настояваше Чад, и ако погледнете глобуса, ще забележите колко по-близо е Пуерто Рико до Бразилия, отколкото до Франция. Въпреки това съм признателна на Чад за бразилците. Сега вече не мога да живея без тях. Те явно са скритото оръжие на най-бляскавите жени в света. И никога няма да призная на Чад, особено след всичко случило се, но ако бях мъж, не бих излизал с жена, която не си е направила бразилец. Така че, макар да не знаех за бразилците, преди да напусна английската провинция, самото подозрение за съществуването им щеше да е причина да го сторя. Затова, като връщам лентата назад, бих прибавила и бразилците към списъка си от основания да се преместя да живея в Манхатън.
1. „Кип“ — „Хари Киприани“ на Петдесета и Петдесет и девета улица.
2. Ан — за принцесите от Парк авеню: ан = анорексия = слаба = идеална.
3. Отвъд — не е някакво отдалечено място, а служи за заместване на думи като бляскав/потресаващ/разкошен. Например: „Кремът за обезкосмяване на вежди е отвъд!“.
4. „Уолман“ — диамант с размерите на пързалка за кънки.
5. Г. С. П. — Гадже с пари.
6. Б. В. К. — Бъдеща важна клечка, която в момента се обучава (за предпочитане пред Г. С. П.).
7. O. В. К. — Омъжена за важна клечка (много по-добро от предишните две).
8. Лами по „Медисън“ — невероятно красиви южноамерикански момичета, които препускат по „Медисън“ с пончо и перли.
9. Загар менте — загар, който си получил в „Портофино Сън Сохо Спа“ на Западен Бродуей.
10. Яко! — умерено възклицание, подходящо да се изрази изненада/ужас. Например: „Яко! Тя си е купила новите ботуши от «Ботега» преди мен!“ Използва се непрекъснато предимно от момичета, живеещи в Манхатън, които нямат още двадесет и седем години, и от актрисите в ситкомите на Ен Би Си.
11. З. С. — зле съм. По отношение на настроение, пари, любов.
12. Хронична — депресирана, от израза „хронична депресия“.
13. Шриц — съкращение на „Шибания «Риц», съименник на хотел «Риц»“ в Париж.
3.
— Единствената болест, предавана по полов път, която мечтая да хвана — обясни Джули, — е „треска за годеник“!
Разбирах защо Джули искаше евентуален съпруг. Американските мъже са великолепни, добродушни същества с уникални таланти. Искам да кажа, че ако достатъчно премрежиш очи, те всички приличат на Джон Ф. Кенеди Младши, кълна се. За някой, който е увреден и не може да се съсредоточава — което е присъщо на Джули и повечето други принцеси от Парк авеню по рождение (макар очевидно да не им влияе, когато пазаруват), — новопридобитата й способност да фокусира вниманието си върху нещо беше смайваща. Беше си втълпила налудничавата идея, че ако избере подходящия момент да се яви на купон — с други думи, за една вечер да обиколи шест откривания на галерии, четири благотворителни инициативи за събиране на средства за музеи, три вечери и две премиери на филми, — гарантирано й е със сигурност в края на вечерта на ръката й да е увиснал ЕС. Джули твърди, че не й се пилее много време за това начинание, когато, както се изразява, „мога да си губя времето с други занимания, като например да си оскубя веждите“.
Отношението на Джули към предстоящото й сгодяване е малко обезпокояващо. Тя определено вярва, че срещне ли идеалния годеник, но не е имала време да почисти веждите си — а според нея това е най-важната козметична операция, предлагана от лекарите в салона за красота „Бергдорф Гудман“, — поради притеснението си дори няма да има нужда от годеник.
Когато Джули си науми нещо, тя проявява завидна далновидност. Спря се на благотворителния бал на нюйоркската консерватория като най-подходящ терен за лов. Купи маса и се обади на почетната председателка на бала, госпожа И. Хенри Стейнуей Зиглер III, „да обсъдят стратегията“. Джули искаше предварително да се запознае с разпределението на местата. Госпожа Зиглер ни покани на чай в облицованата си с мрамор къща на ъгъла на Пето авеню и Осемдесет и втора улица с изглед към Сентръл парк. Тя обожава да се вживява в ролята на Купидон.