Следващата вечер, докато Джули беше долу в козметичния салон за масаж, Чарли ме покани да се срещнем в бара. Е, поне беше разбрал най-сетне, че неуспяло да извърши самоубийство момиче има нужда не от поучителни лекции, а от шампанско. Предишния ден се чувствах доста зле — бях премаляла, вяла и тъжна, — но сега бях малко по-добре. Отчаяно исках нещо да ме разсее, за да не мисля какво бях направила. Повярвайте ми, наистина се срамувах. Влязох в бара, обаче Чарли дори не забеляза новите ми дрехи от „Клое“, които Джули ми купи с цел да ме убеди никога повече да не правя опит да се самоубия. Седеше смръщен и сериозен.
— По-добре ли си? — попита.
— Чувствам се напълно и отчаяно самотна, с разбито сърце. Би ли ми поръчал коктейл с шампанско?
Чарли направи знак на сервитьора да се приближи.
— Водка за мен и газирана минерална вода за госпожицата, ако обичате.
Господи, мъжете са точно такива егоисти, каквито ги описват момичетата.
— Главата ти трябва да е бистра, ако ще преосмисляш живота си — обясни назидателно той.
— Бистрата глава няма да ми помогне да си намеря друг годеник — възмутих се аз.
— Не ти е нужен годеник.
Чарли не си даваше сметка в какъв провал ще се превърне животът ми в Ню Йорк, ако не си намеря нов годеник. В Ню Йорк всички се интересуват само от едно: кой за кого е женен или ще се жени. Не разбираше ли, че там е все едно да си в деветнадесети век?
Чарли продължи:
— Трябва да си наясно със себе си преди отново да се влюбиш.
— Никога няма да се влюбя пак — навъсено промълвих.
— Не ставай цинична. Ще го направиш, разбира се. — После, съвсем ненадейно, Чарли попита: — Джули вижда ли се с някого тук, в Париж?
„Да, и ти се запозна с него“, помислих си. Не исках да лъжа Чарли, но когато предаността ми е поставена на изпитание, винаги избягвам да кажа истината. Усмихнах се окуражаващо и обявих:
— Не.
— Бъди честна — настоя той.
Да съм честна и да призная нещо наистина tres нередно? Никога! Изведнъж обаче загубих интерес към този напрегнат разговор, защото, докато приказвах с Чарли, се случи нещо, което никога не бях очаквала: влюбих се.
През цялото време, докато говорех с Чарли, иззад лявото му ухо едно изключително привлекателно момче осъществяваше нещо, което мога да определя само като „бразилски контакт с очи от разстояние“.
— Тя е луда по теб. Никога не спира да говори за теб — изрекох самата истина.
Господин Бразилия изглеждаше още по-симпатичен, когато демонстрира левия си профил. Имаше тъмноруси коси и загоряло лице. Навярно току-що се връщаше от уикенд в Южна Франция или друго подобно шикозно място.
— Излиза с Тод, нали?
В този момент ни прекъсна сервитьор.
— Госпожице, това е за вас — и постави чаша шампанско пред мен. — От принца. Едуардо Савойски.
Сервитьорът посочи дискретно към привлекателното бразилче. Безмълвно изрекох: „Merci“. Той ми кимна.
— Тод е обратен — прошепнах аз свръхзаговорнически. Запитах се дали родителите на принца ще имат нещо против, когато той им съобщи, че ще се женим.
— Тод е толкова обратен, колкото и Еминем — възрази Чарли. Остана мълчалив известно време, загледан в питието си. — Мисля, че връзката ни с Джули приключи.
Положих страхотно усилие да се съсредоточа върху дилемата на Чарли, но не успях съвсем, защото изведнъж се сетих, че специално това негово величество има известна на всички фантастична лятна резиденция в Сардиния и имоти, пръснати из цяла Италия. Идеален ЕС.
— Утре вечер се връщам в Ел Ей — продължи Чарли.
Погледна ме с надежда да го окуража. Нещата сякаш се бяха обърнали и сега Чарли чакаше подкрепа и съвет от мен. Напрегнах си ума, за да изнеса лекция за всички добродетели на Джули, но в следващия миг се запитах дали двамата наистина си подхождат. Искам да кажа, Чарли така обича да командва, а Джули толкова обича да нарушава всякакви правила. Все пак се опитах да изнеса лекцията си.
— Ами ти и Джули сте… направо… страхотни заедно. — Загубих си мисълта, защото забелязах, че негово величество чете Пруст. Боже, колко е интелигентен! Сервитьорът приближи и ми връчи бележка. „Вечеря в 8,30, «Волтер»“. Чарли ми я изтръгна от ръцете и ме изгледа свирепо. Обърна се към сервитьора, който се навърташе в очакване.
— Ще съобщите ли на младия човек, че госпожицата не се чувства достатъчно добре, за да излезе на вечеря днес?
Как смееше да се държи така?! И то точно когато започвах да се съвземам. Искаше да съм нещастна, защото той се чувстваше нещастен.