Всичко това прозвуча много мило, но се разочаровах. С нетърпение очаквах да се посветим на четене на Пруст тази вечер, след подобаващо настояване от страна на Едуардо, разбира се. Съгласих се да приема десерта. Понеже не се очертаваше да получа нищо друго сладко, реших да се възползвам. После се случи нещо ужасно трогателно. Сервитьорът донесе тирамисуто, което се оказа във форма на сърце.
— Прощаваш ли ми? — попита Едуардо.
— Не — заявих аз, имайки предвид „да“.
— Ще дойдеш ли с мен за две седмици в Сардиния на яхтата на испанския крал?
— Не — отвърнах аз, като всъщност му казвах: „Да отскоча ли до «Ерес» на «Медисън» още сега, за да си купя белите бикини, които рекламират?“
Както и да е. Стигнах до дъното на тирамисуто — беше изключително вкусно — и намерих розово кристално сърчице, което ме чакаше. Едуардо можеше да пътува през цялото време и въобще да не ми се обажда повече, ако реши.
— Прощаваш ли ми, принцесо? — попита той отново.
— Прощавам ти — промълвих аз.
Обожавам щастливите развръзки, когато са придружени с подарък.
— Хайде да си вървим — подкани Едуардо.
— Добре, но само да се отбия в тоалетната — помолих.
Исках да си начервя устните и да си сложа руж на бузите, преди да се приберем. Нали си представяте, че бях отвъд седмото небе? Едуардо беше идеален. Извини се галантно и призна, че не е бил прав, а аз съм правата по отношение на всичко, без дори да се наложи да изредя условията си. Беше ми необяснимо какво съм правила със Зак, когато наоколо има мъже като Едуардо. Влязох в една от кабинките. Вратата на тоалетната се отвори и някой се втурна вътре запъхтян. Чувала съм, че шведките постоянно се отбиват тук, за да вземат доза кокаин. Застинах на място и се постарах дори да не дишам.
— Ей, трябва да ме изслушаш.
Говореше Тод.
— Стига, Тод, не ме интересува — срязах го веднага.
— Джули ме изпрати. Настоява да ти кажа истината.
Прозвуча ми странно.
— Какво? — попитах аз.
— Не бива повече да се виждаш с него — обясни той.
— Изключено. Едуардо е очарователен. Ще прекараме уикенда на яхтата на испанския крал.
— Откажи се, чуваш ли? Ще пострадаш.
Излязох в преддверието при мивките и извадих чантичката с гримовете. Чувствах се, признавам, страхотно — двама мъже си съперничеха за мен, но се престорих на възмутена от цялата история.
— Тод, съзнавам, че си падаш по мен, но аз съм с Едуардо, а ти излизаш с най-добрата ми приятелка — отбелязах.
— Нямам никакво желание да излизам с теб — осведоми ме той.
Какво? Колко депресиращо. Значи просто иска да спи с мен. Беше още по-ужасно.
— Искам да си щастлива, това е всичко. Познавам Едуардо от училище и така нататък. Той не е за теб. Казах го на Джули тази вечер и тя настоя да ти го съобщя и да не те пусна да излезеш от дамската тоалетна, докато не го разбереш.
— Тод, престани да се опитваш да провалиш всичко. Той ме чака отвън. Трябва да вървя — заявих и понечих да отворя вратата.
Тод я затвори и застана пред нея.
— Пусни ме — настоях.
— Женен е, живее в Кънектикът и има три малки деца.
— Не говори глупости. Не съм чувала нещо по-невероятно.
— Но е истина.
— Не е.
— Не си ли се питала защо пътува „по работа“ всеки уикенд — не се предаваше Тод.
— Служебни задължения — не му останах длъжна аз.
— Италианците не работят през почивните дни!
— Едуардо го прави — убедено възразих.
— А намираш ли го по телефона?
Категорично отказвах да повярвам на приказките му. Изпитвах неистова потребност от пътуване до Рио същата вечер. Това е пълна тайна, между другото.
— Познавам го. Той е печен измамник. Съжалявам — продължи Тод.
— Престани!
Опитах се да го отместя от вратата.
— II n’y a rien comme le desir pour empecher les choses qu’on dit d’avoir aucune resemblance avec ce qu’on a dans la pensee. Това цитирал ли ти го е?
Откъде знаеше Тод тези неща? Доста странно.
— Наясно ли си какво значи? — попита Тод.
— От Пруст е — отвърнах убедено аз.
— Да, но какво значи?
Не отговорих. Така и никога не попитах Едуардо какво точно значи. Само по себе си ми звучеше фантастично.
— Нека ти го преведа — предложи Тод. — „Нищо не е като желанието, превръщащо нещата, които казваш, да заприличат на онова, което истински се върти в ума ти“. Цитира тези думи откакто го помня.
Останах потресена. Нима Тод четеше Пруст? А аз го възприемах като поредното неграмотно богаташко дете. Взимам си думите назад, наистина. Дори нямах сили да го погледна от срам. Грабнах чантата си и светкавично излязох от ресторанта през задния вход.